Черното и Червеното в Хюман Дизайн

Черното и Червеното в Хюман Дизайн

Днес искам да разгледаме още нещо, което е базисно в Хюман Дизайн. То е основно и води до дълбоко философски въпрос. Свързано е с естеството на начина, по който сме устроени като бинарност. Когато разглеждате картата си, виждате, че наистина има много информация в черно и в червено. Тенденцията е да разглеждаме синтеза им – да гледаме графиката на тялото и да виждаме как сме дефинирани, за да разберем своя Тип, Стратегия и Авторитет.

ЧЕРНОТО

Но има нещо много важно за нас. Преди всичко, ние сме бинарност. От едната страна имаме информация за Личността, данните на Личността са в черно. Важно е да припознаете, че тя е онова, до което имате достъп. С други думи, когато разглеждате графиката на тялото и гледате информацията вдясно, всяка една от тези активации, всеки един от тези портали, линии, теми, е нещо, с което можете да се асоциирате, можете да разпознаете, че това сте вие, защото имате съзнателен достъп до него. Вие винаги преживявате онова, което е в черно. Имате способността да го преживявате незабавно. Вие се идентифицирате с черното. Провел съм стотици индивидуални анализа и когато някой седне до мен, първото очевидно нещо е, че човекът, който си мисли, че е, е съставен само от тези аспекти в черно.

ЧЕРВЕНОТО

Когато разглеждаме информацията от дизайна, която е обозначена в червено, тя е несъзнателна. Имаме много различни видове термини за несъзнаваното. В контекста на Системата за Дизайна на Човека, наричаме „несъзнавано“ онези аспекти на природата ни, генетичния отпечатък, диференциацията, до която нямаме съзнателен достъп. Това е нещо важно. Помислете. Когато погледнете информацията отдясно, черното, си казвате: „Мога да се идентифицирам с това. Това е, което си мисля, че съм.“ И едновременно с това, също толкова количество информация е вложена в лявата колонка, която е в червено и до която нямате съзнателен достъп и за която не мислите, че това сте вие.

Повечето човешки същества се скитат по земята с приблизително една трета от потенциала, който имат в този живот. Понеже не става въпрос за това, че липсва половината. Всичко това се синтезира в графиката на тялото и формира ново ниво. А вие се идентифицирате само със съзнателното. Ако погледнете дизайна си, идентифицирайки се със съзнателното, например, ще има ситуации, в които ще имате дефиниран канал, където единия портал идва от страната на дизайна (червеното) и тогава няма да се идентифицирате с целия канал. Това, което си мислите, че сте, е порталът в черно. Каквото и да се случва чрез този канал, то достига до вас като невидима сила, която не разбирате изцяло. „Защо ми се случва това?“

Едно от нещата, които казвам на хората относно природата на дизайна им, е това, че съзрявайки с възрастта, чрез взаимодействията си с другите, започват да забелязват, че другите ги виждат по определен начин и постепенно го приемат. С други думи, ако имате емоционална система, достъпът до която е несъзнаван, тогава вие не се виждате като човек, който е емоционален, понеже не се идентифицирате с нея. Но с годините, преживявайки опита, че сте много емоционални с другите, започват да забелязвате, че те ви виждат като емоционален човек. И накрая приемате тази своя характеристика като част от себе си, макар и да не се идентифицирате с нея директно. Тя е просто нещо, което се случва.

ПРОЦЕС, В КОЙТО НЯМАШ ИЗБОР

Едно от основните неща в Хюман Дизайн е разбирането, че това е процес, в който нямаш избор. Изключително трудно е за повечето човешки същества да схванат, че нищо от това не е в техните ръце. Знаете, че има много хора по света, които твърдят, че има неща, които можете да поправите в себе си. Е, това е чудесно – сигурен съм, че печелят добре. Но това, което трябва да разберете за вашето несъзнавано, е че няма нищо, което можете да поправите. Фактът, че откривате, че другите ви виждат като емоционален човек, не означава, че добивате съзнателен достъп до емоционалната ви система, нито че можете да се справяте с нея.

СТРАТЕГИЯТА КОМПЕНСИРА НЕВЕЖЕСТВОТО

Красотата на Стратегията се изразява в това, че компенсира невежеството. И така и трябва. Колко трудно би било постоянно да се опитваш да осъзнаваш как функционира несъзнаваното ти, когато нямаш достъп до него, когато не можеш и в този смисъл имаш илюзия, че го контролираш, понеже всъщност не е така. Магията е, че превозното средство е интегрирана система – нашето тяло е интегрирана система. Съзнателното и несъзнателното, Личността и Дизайнът, са интегрирани чрез мощта на Магнитния Монопол да обединява всичко в илюзията за отделеност и така да създава и илюзията за цялостно същество.

И все пак знаем, че за Пасажера на това цяло същество не е възможно да го разбере. Имал съм ученици, които са навлизали все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието и са придобивали проникновено разбиране за собствената си механика. Но това в края на краищата не носи пробуденост. Нито пък носи интелектуалния капацитет да контролираш. Както съм казвал много пъти – знанието не е сила. То е само информация. Когато вземете информацията за вашата Стратегия и я приложите, няма никакво значение дали имате съзнателен достъп до информацията в дизайна си. Няма значение, че имате илюзия за това кой си мислите, че сте. Въпреки тези ограничения, вие можете да функционирате правилно като себе си, когато следвате Стратегията си, понеже тя говори от името на интегрираното и синтезирано цяло.

~ Ра Уру Ху,

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Копирането на българския превод изцяло или на части е възможно само с изричното упоменаване на източника, както и поставяне на линк към публикацията в сайта на Хюман Дизайн България.

ПРЕДСТОЯЩО СЪБИТИЕ

Водещ

Дияна Джордж Димитрова

Кога?

7 ноември – 14 декември 2023 г.
всеки вторник и четвъртък от 19:00 до 21:00 ч. българско време

Къде?

Online класна стая в Zoom

Цена за участие

660 лв при плащане до 19.10.2023 и 720 лв след тази дата

За информация и записвания

Сакралната сила

Сакралната сила

Енергия за поддържане на дейността

4 motors

Сакралният център е един от 4-те Мотора в графиката на тялото. Той генерира енергия,  подходяща за поддържане на активност и може да бъде на разположение за дълги периоди на работа.

Сакралният център функционира като генерира енергия, която следва да бъде изразходвана напълно, преди да бъде в състояние да се презареди. Ако зарядът не бъде употребен изцяло в рамките на деня, възстановяването е нарушено. Например, когато човек с Дефиниран Сакрален център не използва енергията си докрай преди да си легне, той среща трудности да заспи и често няма отморяващ сън. Едно от най-важните правила за всеки с Дефиниран Сакрален център е “Не си лягай преди да изхабиш енергията си.

Сакралната сила: Привилегия на Генератораsacral

Сакралният център е дефиниран само при Генераторите. Предназначението на този Тип е свързано с капацитета да гради и поддържа, да създава и работи, инвестирайки енергията си. Сакралът указва за какво е на разположение този човек, с какви занимания е устроен да бъде зает и комуникира това чрез отклика.

Какво представлява „откликът“?

Механизмът, чрез който се разпределя за какво, кога и по какъв начин да бъде използван този енергиен ресурс, е откликът. Той отразява на нивото на тялото как Генераторът отговаря (откликва) на нещата, които му се предлагат.

Откликът може да бъде описан по няколко начина:

Откликът като звук

На първо място откликът се изразява под формата на звук – „мхм“ (да) или „мнм“ (не), който се издава, когато на Генератора бъде зададен въпрос. Тези звуци изникват спонтанно и непосредствено след въпроса. Те могат да приемат формата на хъмкане, мъркане, ръмжене, мрънкане и изразяват неподправено дали Генераторът е на разположение или не за това, за което е попитан.

Откликът като прилив и отлив на енергия

Откликът може да бъде наблюдаван и като усещане в областта около корема, където се помещава Сакралният център. То може да приеме формата на разливаща се топлина, подскачане или приятно свиване, когато сигнализира, че отговорът е положителен. Би могло да се прояви и като неприятно усещане за потъване в стомаха, спазъм или пробождане, когато сигнализира, че няма енергия за това занимание.

Откликът като движение

При много Генератори (особено при някои Манифестиращи Генератори) откликът може директно да ги задвижи и да забележат, че вече са се заели с дейността, която им е предложена, още преди да издадат звук или да доловят усещане в областта около корема. Липсата на движение в тялото на свой ред предава посланието, че откликът е негативен и няма енергия за заниманието.

Какво комуникира откликът?

„На разположение съм за това занимание“

Откликът служи като механизъм, който указва на Генератора за какви дейности е устроен да бъде на разположение. Много хора от този Тип се питат каква е работата, която е най-подходяща за тях и търсят съвет за своята професионална реализация. Най-добрият консултант за тях е техният отклик. Той винаги ще бъде утвърдителен само и единствено за правилната работа или активност. Колкото и примамлива да изглежда една професионална възможност „на хартия“, ако откликът е отрицателен, тя е неподходяща. Положителният отклик се поражда само в отговор на онези предложения и въпроси, които пасват на устройството на човека.

„Ще ми донесе удовлетворение“

Винаги, когато изчакат да откликнат, Генераторите имат прилив на енергия за занимания, които им носят удовлетворение. Тези активности не изискват награда в края на процеса, а обикновено са удовлетворяващи сами по себе си. Те ангажират енергията на Генератора по начин, който е подходящ за качеството й и поради това не предизвикват вътрешна съпротива.

Ако човек се заеме с дейност, на която не е имал отклик или откликът е бил негативен, това води до фрустрация от самото занимание и недоволство от резултата. За Генератора е трудно да напредва и да се усъвършенства в област, в която не е попаднал, следвайки отклика си.

„Ще имам достатъчно енергия“

Когато откликът е слаб или няма отклик, това сигнализира, че наличната енергия е недостатъчна или неподходяща за даденото занимание. Ако Генераторът инициира и предприеме действия, той често се оказва пред повече работа, наситена с повече непредвидени трудности и изискваща повече енергия от очакваното. Борейки се с дискомфорта от занимание, което не му носи удовлетворение и е по-трудно отколкото е изглеждало, Генераторът изпитва натрупваща се фрустрация, която рано или късно го кара да зареже започнатото или да капитулира от отчаяние, че след толкова усилия все още няма резултат.

Сакралният център говори

Сакралният център е „говорният апарат“ на Генератора. Но понеже звуците, с които общува, звучат доста първично, той още в ранна възраст бива заглушен и заменен от речта. За да може човек да се свърже с отклика си, е необходимо да остави настрана думите и да даде предимство на звуците. В началото е по-лесно те да бъдат чути в ситуации, в които става въпрос за задоволяването на базисни нужди. Когато на Генератора се предложи храна, той спонтанно може да издаде звук, който комуникира дали това ястие е подходящо за него или не.

Важно е в началото човек да изгради връзката със Сакрала, наблюдавайки какви звуци, сигнали или физически усещания използва, за да комуникира своето „да/не“.

Единствено положителният отклик – било под формата на „мхм“, като приятно свиване в корема или като задвижване към нещо, дава зелена светлина на Генератора да се впусне в заниманието, за което е попитан. Негативният отклик, характеризиран от неприятни усещания, тежка въздишка и ръмжащи звуци, комуникират липсата на енергия за дадената активност. В някои случаи ще отсъства реакция. Тази ситуация изглежда доста объркваща за ума на Генератора, но всъщност е семпла – щом няма прилив на енергия и положителен отклик, отговорът е „не“.

Откликът е отговор: Генераторът не е устроен да инициира

За да се прояви откликът, е нужен въпрос. Генераторите не са устроени да инициират решения и да предприемат действия, защото по този начин нямат достъп до информацията от Сакрала си дали дадената активност е подходяща за тях. Чакайки да откликнат, Генераторите не разхищават своята енергия в занимания, които няма да им донесат удовлетворение.

Чакането е активен процес на отсяване

В свят, в който инициативата се насърчава и награждава, да чакаш звучи плашещо. Много Генератори изразяват безпокойство как ще се осъществят, ако не бъдат инициативни и не преследват осъществяването на собствените си планове и идеи. Изчакването е процес на пресяване на нещата, в които един Генератор потенциално може да си вложи енергията. Когато предприема действия, той няма възможност да провери чрез отговора на Сакрала дали дейността е подходяща за него. Менталната проекция за това какво би било да си зает с конкретно занимание, често се различава значително от реалното преживяване.

Чакайки да видят какво им се поднася отвън и избирайки според отклика си, Генераторите имат начин да разберат предварително:

    1. дали активността е подходяща за тяхното устройство,
    2. дали ще им донесе удовлетворение
    3. и дали ще имат достатъчно енергия да я изпълнят.

Всеки Генератор е тясно специализиран

Всеки Генератор е тясно специализиран и е на разположение само и единствено за определени видове дейности. Изкушаващо е да мислим, че човек е в състояние да върши каквото пожелае, но генетичната предразположеност ни ограничава до това да имаме специфични заложби. Качеството на енергията, която Сакралният център произвежда, предпоставя за какви занимания е подходящо да се използва тя.

Откликът насочва сакралната сила към подходящите области от занимания 

Често хората питат в какво ги бива, коя е областта, в която могат да се реализират и кои са истинските им таланти. Човекът е твърде сложна система, която е отворена към средата си и е в постоянен обмен с нея. Устроени сме да бъдем уникално проявление на начина, по който нашите характеристики по рождение са се препрели с наученото чрез преживяванията. Никой отвън не би могъл да обхване цялата сложност на едно човешко същество и да опише надлежно качествата му. Именно затова е така важно да бъдем свързани с вътрешната си истина. При Генераторите тя се разкрива чрез Сакралния отклик. Той е механизмът, който насочва към видовете занимания, които могат да бъдат източник на удовлетворение и усещане за осъщественост. Когато един Генератор откликва, той казва „да“ на дейността, която подхожда на качеството на енергията му. Постепенно, поглеждайки назад, той установява кои са заниманията, които се оказва, че му прилягат, защото сякаш винаги има енергия за тях. Но за Генератора не е възможно интелектуално да отгатне или прогнозира с какво ще е доволен да се занимава. Откликът спасява Генератора от лутането в търсене за какво е подходящ и претеглянето на възможните професии.

Да следваш отклика си е грижа за себе си

Когато не забелязва отклика си или не го зачита, Генераторът използва енергията си за дейности, за които не е подходяща и преживява трудностите, които среща, като твърде съсипващи. В хода на такива занимания, неминуемо изпитва фрустрация, а в края на деня – изтощение и недоволство от начина, по който е прекарал времето си. В тези обстоятелства Сакралният център започва да дегенерира, което в ежедневието се проявява като постоянна умора и неудовлетворение. Често Генераторите имат оплакване, че нямат енергия и са силно изненадани да разберат, че носят този могъщ мотор в себе си. С годините работа в неподходяща област, опитвайки се да се приучат да изпълняват изискванията на професията, те бавно са унищожавали собствения си ресурс.

„Не“ на всичко неподходящо

Дори и да срещнете своя дизайн на етап в живота си, когато усещате преумората и напластилото се недоволство, можете да коригирате курса като започнете да се вслушвате в отклика си. Началото на процеса в много случаи е свързано със звучното „не“ на всички онези неща, които не са коректни за вас. Това е необходимо разчистване на пространството, за да може Сакралният център да си отдъхне от нерадостната дейност и да започне своето възстановяване. Може да забележите, че чрез негативния отклик отказвате почти всичко, което ви се предлага и така се освобождавате от неподходящото. Възможно е да мине време преди да усетите първия силен положителен отклик, свързан с работа. В чакането се разкрива кои са дейностите, които бихте вършили, защото за вас са удовлетворяващи сами по себе си. И оттам започва възстановяването и подхранването на Сакралната сила.

Тази статия представлява авторски материал. Копирането й изцяло или на части от нея, както и взаимстването, са позволени само с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната страница в сайта на Хюман Дизайн България, като това трябва да стане в самото начало на статията.

Въведение в Дефиницията

Въведение в Дефиницията

* Какво е Дефиниция? – Дефиницията обхваща всички оцветени (дефинирани) центрове и канали 

Когато за пръв път започнах да представям Хюман Дизайн, Дефиницията беше гръбнакът на това, което се опитвах да обясня на хората. Тя беше началото на моето въведение към значението на това да имаш отпечатък и да си фиксиран, но и също така какво е да има нещо в теб самия, на което можеш да се довериш. Спомням си най-ранните ми описания на Дефиницията. Говорех за нея като за надеждното и постоянното в живота ти, онова, което присъства във всеки един момент, при всяко вдишване. Всеки ден, всеки месец, всяка година – винаги е там.

Ако разгледаш графиката си и в нея има Дефиниция, както е при по-голямата част от човечеството, означава, че имаш постоянен, фиксиран, перманентен начин, по който информацията се движи в теб. Това е винаги надеждно, защото това си ти. Това е частта в теб, устроена да функционира постоянно и е единствената част, на която можеш да се довериш.  Не толкова да се довериш на правотата й, а на факта, че представлява теб.

Ако разгледате дизайна на неживите предмети, ще забележите, че има един-единствен портал. Ако го сравните с дизайна на клетката, който носи един потенциален канал, можете да видите движението от неживото към живото.

design of forms
За мен това е много ясна метафора какво представлява всъщност Дефиницията. В срещата на две неща, които можем метафорично да наречем „неживи“ (два портала в двата края на канал), когато бъдат активирани, се поражда жизнена сила. Това е Дефиницията, фиксираното. Внесеното от двата края, което създава нещо ново.

Когато новодошлите в Хюман Дизайн започнат да изследват имената на порталите и каналите, те се опитват да схванат канала като съберат двата портала, но всъщност не работи така. Каналът и Дефиницията са много повече от сумата от частите си. Това е една жива сила.

Именно тази жизнена сила, която е постоянна и надеждна, представлява контрапункт на всичко, което е отворено при теб – отворено към обуславяне и към това да бъдеш отклонен от истинния си аз, от истинския си Авторитет, да се поддаде на мощта на не-аза и ума. Дефиницията ни отвежда директно при Типа и неговата Стратегия и при Авторитета.

Предстои да разгледаме различните видове конфигурации при Дефиницията.

percentages

Единната (Цялостна) Дефиниция и обикновената Прекъсната дефиниция (две части, които са активирани, но не са свързани помежду си) се срещат сред около 86% от хората. Тройно прекъснатата дефиниция е около 10%, а изключително рядката Четворна дефиниция е около 0,56%.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е транскрибиран от аудио „Introduction to Definition“ на Ра Уру Ху. Оригиналното аудио можете да чуете тук: 

https://jovianarchive.com/Media_Library/Audios/1/The_Definition_Series

Какво е „Не Аз“?

Какво е „Не Аз“?

Какво е „Не аз“ според Хюман Дизайн? Нещо лошо? Не. Нещо добро? Не. Просто нещо, което съществува, с което живеем или съжителстваме. То е част от нас.

Терминът „Не аз“ се използва, за да опише онези части от нас, които умът ни погрешно идентифицира като „това съм аз“.

Понякога този термин се интерпретира от някои хора като нещо лошо – те го използват, за да обозначат, че са направили нещо лошо или погрешно. Но лишено от морална оценъчност, това понятие просто посочва факт: „това не съм аз“ или „това не си ти“.

Умът погрешно се идентифицира с не-аза.

Именно той го приема лично и го осъжда като нещо лошо. Истината е, че Азът и Не-азът са слети в едно. Със същата лекота можем да ги назовем „дефиницията“ (истинният аз) и „липсата на дефиниция“ (не-аз).

В действителност, макар и тези две части да не могат да бъдат разделени, истинният аз съдържа както дефиницията, така и липсата на дефиниция, но съжителстващи по здравословен начин.

Те са едно и биват разглеждани като два отделни конструкта само за да може умът ни да разграничава между онова, което сме и онова, което не сме. Целта е, научавайки се да разпознаваме какво сме и какво не сме, да бъдем една здрава цялост, а не разстроена такава.

Единствената причина да съществува понятието „не аз“ (погрешната интерпретация на белите места в дизайна ни) е, за да можем да се отдръпнем и да погледнем обективно, да видим механизма и да забележим, че съществува разлика между дефиницията и липсата на дефиниция.

Чрез нашите житейски преживявания липсата на дефиниция се приема лично и се интерпретира погрешно, като по този начин се изкривява от ума.

Механизъм е термин, който се използва, за да опише как работи нещо – например, че механичната рисунка с факти (графиката на тялото) е планът тук.

Тези факти не са нито добри, нито лоши, те просто са.

Ние хората възприемаме един термин или „не-аза“ като лоши. Умът измерва всичко и го поставя в категории. Аз считам за по-удачно да не се вкопчвам в терминология или да интерпретирам нещата на базата на социалното обуславяне. За мен научаването да не поставяш морални оценки във връзка с термините в Хюман Дизайн изисква разширяване на мисленето и това предизвикателство ми се нрави.

Когато разглеждаме графиката на тялото, виждаме области, които са оцветени и такива, които са бели. Оцветените представляват дефиницията – жизнената сила, която внасяме в света.

Ние влияем или оказваме въздействие чрез своята жизнена сила. Тя изразява есенцията на това кои сме. Когато влезеш в една стая, внасяш в нея жизнената си сила.

Белите полета представят как поемаме другия и средата.

Когато срещна някой, който има дефиниция там, където аз нямам такава, белите ми полета поемат енергийно този човек. Тези бели полета, тези рецептивни пространства, са местата, на които се срещаме и се поздравяваме. Усещането може да е едно или друго, в зависимост от множеството механизми, които сработват при тази среща.

Когато умът ми се опитва да преработи защо се чувствам по един или друг начин, аз започвам да измервам срещата и на базата на това измерване си съставям описателна история – „Беше толкова хубаво да го срещна“ или „Беше неприятно да го срещна“. Някой друг може да срещне същия човек и понеже се свързва с него чрез различни механизми според дизайните им, ще има съвсем различно преживяване.

Липсата на дефиниция като част от нас е била изкривена и интерпретирана погрешно от ума.

Оцеляването е закодирано в нашите гени и умът е много зает с това. Умът събира информацията от всичките ни срещи през годините, категоризира я, разпределя я и се опитва да създаде ментални стратегии за оцеляване. А след това живеем живот, базиран на тези объркани и изкривени ментални стратегии за оцеляване, взимайки едно изкривено ментално решение след друго и така водим живот, който не е за нас – не-азов живот.

Искам да наблегна, че терминът „не-аз“ означава просто „Това не съм аз“.

Неговата функция е да ни помогне да поставим онова, което не сме в перспектива, а не да обвиняваме или да изпитваме срам или вина, чувствайки се зле. Когато разберете кое в дизайна ви не сте вие, можете да имате среща с другия без да си съчинявате ментални истории за нея или да се опитвате да проумеете какво се е случило. Можете да се наслаждавате на различността.

Местата, където нямаме дефиниция, са места, на които ходим на училище и евентуално ставаме мъдри.

Информацията, която поемаме през тези недефинирани бели полета, ни учи. Недефинираното в нас е онова, относно което сме устроени да сме любопитни, но това не сме ние. Ние сме привлечени от това, което не сме. Съвсем естествено е да сме привлечени към различното, защото е интересно. Именно тази различност, за която учим, когато се освободим от изкривяването, ни носи съвсем различно и доста по-ясно виждане за живота.

Стратегията и Авторитетът са инструменти за взимане на решения, които заобикалят или надхвърлят ума.

Когато се предадем на съзнанието на своето тяло, на нашата Стратегия и Авторитет, взимайки решение по решение, можем да съгласуваме живота си наново и да живеем като себе си. В Хюман Дизайн това е пътуване на деобуславяне и пробуждане.

Освобождавайки се от обуславянето, заживяваме живот, който е за нас и поемаме живота такъв, какъвто е през местата, на които не сме дефинирани.

Започваме да живеем холистично, интегрирайки напълно своята дефиниция и здравословната недефинираност, без изкривяване. А това е свобода. Веднъж постигнали това състояние, имаме потенциала за ясно и чисто споделяне на своя „Външен Авторитет“ с другите.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е преведен от публикация на Jovian Archive – организацията, притежаваща правата за разпространението на системата за дизайн на човека. Оригиналният текст можете да прочетете тук: 

https://www.jovianarchive.com/Stories/43/The_Not-Self!_What_is_it