от Лийла Суан-Хърбърт

Инкарнационен Кръст, Предназначение и Уникалният Живот

1200 630 HD Bulgaria

Предназначението е една интересна концепция за ума, който си мисли, че трябва да има нещо по-стойностно от физическия живот на тялото, причина за личното ни съществуване; нещо, което трябва да бъде направено или постигнато. Слава, богатство, любов, семейство: на някакво ниво умът разпознава, че всички те не могат да бъдат цел сами по себе си, че те са просто средства по пътя към целта… но каква е тази крайна цел? Ах, това трябва да е предназначението в този живот!

Трябва да има нещо повече от това просто да оцеляваш, трябва да внесеш принос, да оставиш нещо значимо след себе си.

Лесно е да си помислим, че инкарнационният кръст е рецептата за осъществяването на това житейско предназначение. Стратегията и Авторитетът са средствата, а инкарнационният кръст е предназначението. Когато за първи път попаднах на моя инкарнационен кръст, той беше очарователен за ума ми. А как ще го накарам да се случи?, мислех си. Изглеждаше ми като написан сценарий, който, само ако можех да открия как да следвам, най-накрая ще имам живота, който се предполага, че трябва да имам.

Следвайки тази стимулираща линия на мислене, през 2000 г. направих проучване за инкарнационния си кръст и открих, че съм родена на Десния Ъгъл на Кръста на Владетеля, в Квадранта на Мутацията: “владетелят на глупостите” както Ра го наричаше в по-ранните години (преди серията от лекции за Инкарнационните Кръстове през 2000 г.). Това изказване самó по себе си отне голяма част от ентусиазма ми, свързан с посоката на проучването ми. Кой би искал неговото предназначение да бъде да продава силата си на своето племе, по примера на Джордж Буш (той беше много актуален по онова време)? Да бъда добър маркетолог е нещо, което можех да си представя, но беше доста далеч от житейския ми път, когато започнах експеримента си – работех в търговията на дребно, управлявайки процеса по откриване на нови магазини в страната, но изобщо не бях в сферата на маркетинга и продажбите.

Онова, което започнах да разбирам, е че това предназначение е нещо, което самó ще се погрижи за себе си.

Моята работа беше да развия усещане за Стратегията си като Генератор и да се науча да наблюдавам емоционалната си вълна, за да добия осъзнаване за емоционална яснота чрез Вътрешния си Авторитет. Можех да експериментирам и да видя дали Стратегията и Авторитетът ще ме отведат към коректния ми житейски път, какъвто и да е той, и някъде, някой ден, може би щях да срещна предназначението си.

Инкарнационният кръст е Пътен Знак, а не Цел

Години по-късно имам различно виждане за цялата тема за предназначението и инкарнационния ми кръст. Умът е този, който иска да има цел и предназначение, което може да си представи и което да ни позволи да живеем отвъд смъртта в тази земна реалност, оставяйки нещо трайно след себе си.

Предназначението в живота е нещо, което да преживееш, а не да си представяш.

Смисълът на този живот е да осъзнаваш себе си докато си във формата си.

Ние сме същества с бинарно съзнание – тук сме, за да се научим да сме съзнателни и за тялото и за ума си, но не като цел, а като преживяване на пробуждане в настоящето. Пасажерът говори чрез личността, но той не е Личността. Има огромна разлика между пасажера, който наблюдава преживяването на тялото/ума и ума, който си измисля какво може, трябва или би било преживяването или го интерпретира.

Инкарнационният ни кръст ни дава траекторията на нашия магнитен монопол – онзи, който държи Тялото и Ума / Дизайна и Личността заедно в илюзията за тяхната отделеност.

Монополът е този, който ни придърпва към нашата специфична геометрия в живота, която предоставя не само житейските преживявания, но и процеса на съзряване за изразяването на онова, което е било научено – нашата специфична мъдрост, събрана в този живот.

Инкарнационният ми кръст – Нещо, което Наблюдавам

Когато стигнем до спецификата на нашия инкарнационен кръст, наблюдаваме 70% от нашия отпечатък, който получаваме от неутриното. Това са Порталите и Линиите, или темите на нашите Слънце и Земя на Личността и Дизайна, чрез които екстернализираме нашето предназначение.

Нашият кръст не е нещо, което „правим“, а онова, на което сме тук да бъдем проявление; онова, което сме тук да въплътим чрез практиката ни със Стратегията и Вътрешния си Авторитет.

Не е нещо, което търсим по книгите и след като го прочетем се опитваме да разберем как да го накараме да се случи.

За мен самата, ценността да науча за моя Инкарнационен Кръст е като пътен знак за моята житейска траектория. Не за да се опитвам да разбера как да накарам тази траектория да се случи, а вместо това да се запитам това ли е онова, което наблюдавам в живота си? Пътят ми напаснат ли е към траекторията ми? В 4-тия Квадрант на Инкарнационните Кръстове според Профила, Ра посочва следното за 4/6 Десния Ъгъл на Кръста на Владетеля (4-та вариация): „Онова, което наистина е нужно да бъде разбрано, е че самото братство/сестринство на 4-тата линия е свързано с вид цензура. Хората, които са 4/6, винаги изглеждат приятелски настроени, но това не означава, че винаги са. В крайна сметка това е просто механизъм.“

Сега, след 18 години в личния ми експеримент, имам преживелищната основа за този пътен знак чрез експеримента си със Стратегията, Вътрешния Авторитет и система за първично здраве – PHS. През повечето време моето тяло, което е 6-та линия, стои отделено, със зрялото разпознаване, че историята, която умът ми си съчинява, е безплодна.  Това позволява естествена цензура на моето много директно изразяване – да редактирам разговора в ума си и да имам обективното наблюдение, което мога да споделя с другите. Ако обаче взема „живота“ лично, зрелостта отива на кино и историите на ума ми се струват реални; тогава мога да изгубя обективността си и от мен ще излезе едно лично, задвижено от егото, гадно изразяване.

На ежедневно ниво наблюдавам как понякога моят обусловен ум може да изразява нецензурираната версия, а понякога виждам как осъзнаването ми момент по момент изразява по естествен начин цензурираната версия, която редактира вътрешния ми диалог, говорещ чрез мен. Това ми дава обратната връзка за това кога и как съм се отклонила от пътя си или наблюдението, че съм се отпуснала в осъзнатостта за това какво има нужда да бъде изразено, без какъвто и да било личен план.

Порталите на Кръста

Тялото е това, което живее този живот, а съзнанието на дизайна предоставя навигацията чрез Вътрешния Авторитет, независимо дали той се основава на център или на процес. То ни дава преживяването на уникалния ни житейски път – как живее, къде отива, какво поема и смила от външния свят.

Порталите на Кръста от страната на Дизайна предоставят основата за развитието на осъзнаване. Едно от най-големите неразбирания за страната на дизайна е идеята, че не можем да бъдем осъзнати за нея, че е несъзнателна. Тя е несъзнателна за тялото. Несъзнателна е за личността само докато не започнем да наблюдаваме живота на тялото; тогава съзнанието на тялото бавно се разкрива пред осъзнаването на нашата личност.

Порталите на Кръста от страната на Личността предоставят потенциалното изразяване на траекторията на живота.

Започваме от позицията на дълбокото обуславяне на личността, която е управлявана от плановете на ума и изразяваме това чрез нея. С времето, ако сме постоянни в придържането си към нашата Стратегия и Вътрешен Авторитет и се научим да наблюдаваме историите, които ни говори обусловеният ни ум, постепенно развиваме една личност, която функционира чрез своя 9-центров потенциал на онова, което бихме могли да изразим: нашето уникално преживяване на осъзнаване за този живот – живот, който е отвъд сравненията.

По този начин тоталността е обогатена, а ние преживяваме и изразяваме нашия Инкарнационен Кръст – личното ни предназначение в този живот.

 

Автор: Лийла Суан-Хърбърт, преподавател по Хюман Дизайн

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Оригинална публикация: Jovian Archive, https://www.jovianarchive.com/Stories/66/Incarnation_Cross_Purpose_and_the_Unique_Life