от Линда Бънел

Какво е „Не Аз“?

1200 630 HD Bulgaria

Какво е „Не аз“ според Хюман Дизайн? Нещо лошо? Не. Нещо добро? Не. Просто нещо, което съществува, с което живеем или съжителстваме. То е част от нас.

Терминът „Не аз“ се използва, за да опише онези части от нас, които умът ни погрешно идентифицира като „това съм аз“.

Понякога този термин се интерпретира от някои хора като нещо лошо – те го използват, за да обозначат, че са направили нещо лошо или погрешно. Но лишено от морална оценъчност, това понятие просто посочва факт: „това не съм аз“ или „това не си ти“.

Умът погрешно се идентифицира с не-аза.

Именно той го приема лично и го осъжда като нещо лошо. Истината е, че Азът и Не-азът са слети в едно. Със същата лекота можем да ги назовем „дефиницията“ (истинният аз) и „липсата на дефиниция“ (не-аз).

В действителност, макар и тези две части да не могат да бъдат разделени, истинният аз съдържа както дефиницията, така и липсата на дефиниция, но съжителстващи по здравословен начин.

Те са едно и биват разглеждани като два отделни конструкта само за да може умът ни да разграничава между онова, което сме и онова, което не сме. Целта е, научавайки се да разпознаваме какво сме и какво не сме, да бъдем една здрава цялост, а не разстроена такава.

Единствената причина да съществува понятието „не аз“ (погрешната интерпретация на белите места в дизайна ни) е, за да можем да се отдръпнем и да погледнем обективно, да видим механизма и да забележим, че съществува разлика между дефиницията и липсата на дефиниция.

Чрез нашите житейски преживявания липсата на дефиниция се приема лично и се интерпретира погрешно, като по този начин се изкривява от ума.

Механизъм е термин, който се използва, за да опише как работи нещо – например, че механичната рисунка с факти (графиката на тялото) е планът тук.

Тези факти не са нито добри, нито лоши, те просто са.

Ние хората възприемаме един термин или „не-аза“ като лоши. Умът измерва всичко и го поставя в категории. Аз считам за по-удачно да не се вкопчвам в терминология или да интерпретирам нещата на базата на социалното обуславяне. За мен научаването да не поставяш морални оценки във връзка с термините в Хюман Дизайн изисква разширяване на мисленето и това предизвикателство ми се нрави.

Когато разглеждаме графиката на тялото, виждаме области, които са оцветени и такива, които са бели. Оцветените представляват дефиницията – жизнената сила, която внасяме в света.

Ние влияем или оказваме въздействие чрез своята жизнена сила. Тя изразява есенцията на това кои сме. Когато влезеш в една стая, внасяш в нея жизнената си сила.

Белите полета представят как поемаме другия и средата.

Когато срещна някой, който има дефиниция там, където аз нямам такава, белите ми полета поемат енергийно този човек. Тези бели полета, тези рецептивни пространства, са местата, на които се срещаме и се поздравяваме. Усещането може да е едно или друго, в зависимост от множеството механизми, които сработват при тази среща.

Когато умът ми се опитва да преработи защо се чувствам по един или друг начин, аз започвам да измервам срещата и на базата на това измерване си съставям описателна история – „Беше толкова хубаво да го срещна“ или „Беше неприятно да го срещна“. Някой друг може да срещне същия човек и понеже се свързва с него чрез различни механизми според дизайните им, ще има съвсем различно преживяване.

Липсата на дефиниция като част от нас е била изкривена и интерпретирана погрешно от ума.

Оцеляването е закодирано в нашите гени и умът е много зает с това. Умът събира информацията от всичките ни срещи през годините, категоризира я, разпределя я и се опитва да създаде ментални стратегии за оцеляване. А след това живеем живот, базиран на тези объркани и изкривени ментални стратегии за оцеляване, взимайки едно изкривено ментално решение след друго и така водим живот, който не е за нас – не-азов живот.

Искам да наблегна, че терминът „не-аз“ означава просто „Това не съм аз“.

Неговата функция е да ни помогне да поставим онова, което не сме в перспектива, а не да обвиняваме или да изпитваме срам или вина, чувствайки се зле. Когато разберете кое в дизайна ви не сте вие, можете да имате среща с другия без да си съчинявате ментални истории за нея или да се опитвате да проумеете какво се е случило. Можете да се наслаждавате на различността.

Местата, където нямаме дефиниция, са места, на които ходим на училище и евентуално ставаме мъдри.

Информацията, която поемаме през тези недефинирани бели полета, ни учи. Недефинираното в нас е онова, относно което сме устроени да сме любопитни, но това не сме ние. Ние сме привлечени от това, което не сме. Съвсем естествено е да сме привлечени към различното, защото е интересно. Именно тази различност, за която учим, когато се освободим от изкривяването, ни носи съвсем различно и доста по-ясно виждане за живота.

Стратегията и Авторитетът са инструменти за взимане на решения, които заобикалят или надхвърлят ума.

Когато се предадем на съзнанието на своето тяло, на нашата Стратегия и Авторитет, взимайки решение по решение, можем да съгласуваме живота си наново и да живеем като себе си. В Хюман Дизайн това е пътуване на деобуславяне и пробуждане.

Освобождавайки се от обуславянето, заживяваме живот, който е за нас и поемаме живота такъв, какъвто е през местата, на които не сме дефинирани.

Започваме да живеем холистично, интегрирайки напълно своята дефиниция и здравословната недефинираност, без изкривяване. А това е свобода. Веднъж постигнали това състояние, имаме потенциала за ясно и чисто споделяне на своя „Външен Авторитет“ с другите.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е преведен от публикация на Jovian Archive – организацията, притежаваща правата за разпространението на системата за дизайн на човека. Оригиналният текст можете да прочетете тук: 

https://www.jovianarchive.com/Stories/43/The_Not-Self!_What_is_it