от Ричард Бомонт

Какъв е смисълът да познаваш себе си?

1200 630 HD Bulgaria

Онзи ден някой, който не знае нищо за Human Design, ме попита с какво се занимавам. Обясних, че преподавам прекрасна система, която може да покаже на хората кои са и да ги въвлече в процес, чрез който наистина могат да познаят себе си. Тогава тя ме попита: „А какъв е смисълът от това?“ Беше въпрос, който рядко ми задават, но все пак предполагам, че има и много други, които се чудят същото нещо. Ето го и моят отговор. 

Докато растем от бебешкото си съзнание към началото на осъзнаването си за себе си, откриваме, че сме живи същества, които са отделни от света и хората около нас. Преживяваме живота през призмата на това, което ни се случва и как се чувстваме по отношение на него, кой е около нас и как взаимодействаме в неговата компания. Често се опитваме да решим какво искаме да имаме в живота си.

Нашите идеи за това кои сме са доста неясни, базирани на преживяванията ни и на това, което чуваме от другите. Те се базират на обуславянето, получено от другите и от обществото, в което живеем. 

Има много хора в ‘Ню Ейдж’ средите, които ни обещават голямо просветление и лични облаги, ако поемем по техния път и видим живота през техните очи. В търсене на „нов“ живот много хора отиват при тях и харчат трудно изкараните си пари, за да научат неща, които не им пасват, в опит да открият бърз път към рая, който се рекламира. Опитите им да променят живота си остават без резултат. Нищо от това не се запазва в действителност.

Всичко това е хомогенизирана ‘мъдрост’, която не взима предвид нашата истинска диференцирана уникалност.

Подобни учения и преживявания се превръщат в спомени, а не съвсем новият живот продължава да е тежък. 

Това, което обикновено се случва, е че живеем живота като игра на пинбол с мощни сили, които ни запращат от едно преживяване или задънена улица към други. Много пъти се оказваме затънали в житейски модел, превърнал се в навик, отчаяно сме се вкопчили в него, от страх или тревожност, а животът ни в крайна сметка е разочароващ или ограничен. Мечтите ни за интересен живот остават просто мечти, а животът ни се свежда до сценарий, разиграван в главите ни, функционирайки в рамките на материалните отговорности, свързани с поддържането на физическия си живот. Времето минава и често социалният ни кръг се смалява, животът ни става по-ограничен, а енергията ни постепенно става все по-малко, изчерпана в неудовлетворяващи дейности, несъвместими партньорства и разочароваща работа. Разговорите ни с другите се превръщат в клюки и оплаквания или са пълни с банални клишета и фантастични мечти за онова, което би могло да бъде, трябва да бъде, но вероятно никога няма да бъде. И след това умираме. Добре дошли в света на Не-аза. Какъв ужас е това!

Всички ние сме уникални.

Human Design ни показва кои сме като уникален диференциран потенциал, който носим. Това е Наука за Диференциацията и може съвсем точно да дефинира нашия потенциал и наклонности, уменията ни и вродената ни уязвимост.

Когато откриеш кой си устроен да бъдеш, хомогенизираният свят става все по-малко привлекателен. Подтикът да имаш ‘предимство’ пред останалите остава без отговор. Живеенето на живот, съсредоточен върху това да следваш Вътрешния си Авторитет по естествен начин води към живота, който сме тук да живеем. 

Вместо да бъдем несъзнателни топчета, които пружините подхвърлят наляво-надясно, започваме да ставаме съзнателни за съществените стратегии, които наистина ни служат, за да живеем собствения си живот. Това е един процес на бавно пробуждане. Сега някой може да попита „А какъв е смисълът от пробуждането?“ Повечето хора живеят заспали, а животът им бива управляван от влиянието на неутриното и планетарните транзити и други ходещи по земята спящи хора, които ги обуславят с аурите, въпросите и предпочитанията си.

Повечето хора нямат достъп до когницията си и става така, че слепите водят слепи.

Това пречи на нашия собствен уникален поток. Ние го позволяваме, незнаейки кои са истинските ни граници. Всичко, което виждаме, е оцветено от обуславянето от миналото, което сме приели като истина и от изкривеното възприятие, което държим като „наша“ истина сега. 

Следвайки Стратегията си и собствения си Авторитет, нашата собствена познавателна способност започва да функционира.

Започваме да си отваряме очите и да „виждаме“. Всеки от нас е устроен да върви по собствения си път и да вижда онова, което е тук да види. Вместо да живеем като мебел, като декор на заден план, се придвижваме към това да бъдем звездата в собствения си живот.

Превръщаме се в уникален свидетел на разгръщащите се събития, а с изминаването на времето нашето виждане става все по-широко и възприемащо. Животът става интересен и удовлетворяващ. 

Силите, които влияят негативно на живота, стават все по-малко способни да ни повлияват. Аурата ни става все по-цялостна и силна, нашият диференциран живот става нашият живот. Започваме да се отпускаме все повече, знаейки, че сме тук като въплътени свидетели, а не като гигантите от мечтите си със силата да оформяме Майата според нашите предпочитанията.

Като хора с уникален дизайн и уникални модели, започваме да се вливаме в по-големия модел на живота, който ни пасва съвършено. 

В резултат на това, че не знаеш кой си, животът е безсмислен, предвидим и неудовлетворяващ. Като свещ на вятъра, която не топли нищо, бива видяна от много малко хора и дори и да остане дълго, с нереализиран потенциал не се превръща в огън, няма истински живот и остава восъчна фигура, отлята от времето около нея. 

Преди да сме готови да живеем живота си като себе си, трябва да обичаме себе си такива, каквито сме.

Пътят към това да обичаш всяко кътче от себе си и да не погребваш отречените части, лекувайки насинените си аспекти, вдъхвайки нов живот на загиналите цветя на креативността, които никога не е трябвало да бъдат забравяни, отнема време. Пътуваш все по-надълбоко от едно ниво към друго и като резултат виждаш все по-ясно и си в синхрон с диференцираната си честота.

Пробуждането е процес, който се случва като следствие от това да познаваш себе си и да се предадеш на вътрешния си водач – нещо много по-дълбоко от умствените ни фиксации. Това е едно истинско пътешествие в реален живот, който може да позволи на незнанието за това какво следва да съществува като необходима мистерия.

Колкото по-пробуден ставаш, толкова по-пробуден имаш нужда да бъдеш. Осъзнаването расте, дълбочината и мистерията се срещат в ежедневието, което ние самите оживяваме, просто живеейки като себе си.

Откритието да живееш такъв удовлетворяващ живот е смисълът да узнаеш кой си, а светът, който обитаваш, се превръща в обещаната Райска градина, която винаги е била тук.

 

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Ако искате да узнаете повече за своята хюман дизайн карта, изберете сертифициран анализатор тук:
Професионалисти

Израствайте чрез онова, което ви обезпокоява

1200 630 HD Bulgaria

За повечето от нас Стратегията и Авторитета се превръщат в отпускане в това, че нямаш избор в отклика или поканата. Но в това нека се поучим от Кръста на Напрежението.

Хората с този инкарнационен кръст са устроени да внасят напрежение в живота ни. Те могат да подчертават онова, което има нужда да бъде променено у нас. Разбира се, може да не ни харесва да видим това, което ни посочват и все пак те внасят смут – онова обезпокояващо клокочене от търканията в нас самите. С осъществяването на своето предназначение да създават това обезпокояване, те могат да ни помогнат да забележим.

Те могат да ни помогнат да видим кои са онези конструкции, към които се придържаме, придвижвайки се в бъдещето. Ограничават ли ни те? Дали ни доближават до онези, които биха приели разширяването на нашата осъзнатост и промяната в поведението, до която то естествено води? Или подсилват ограниченията от страх, държащи повечето хора в предсказуеми, повторяеми модели, които продължават да правят всяка една година като предишната. И с възрастта моделите стисват нашата жизнена сила в още по-силна хватка и ентропията става все по-видима.

Вгледайте се внимателно, приятели. Вижте какво клокочи у вас тия дни. Какво предстои да бъде изразено от вашето предназначение в този живот? Не сте ли вече толкова отегчени от отворените места в картата си, които повтарят едни и същи истории, че да ги оставите просто да бъдат отворени, без да създавате ментална маска около тях? Откривате ли, че все повече, крачка след крачка, вървите в посоката, която е истински ваша? Заобиколени ли сте със съмишленически сили, които подпомагат процеса на деобуславяне или от сили, които се опитват да ви върнат към старото ви познато „аз“, което те помнят? Какво се променя у вас и кое остава неизменно?

  • Ако сте Емоционални, отпускате ли се в изчакването на движението на вълната си или все още се опитвате да сграбчите момента, за да определите следващата си стъпка?
  • Ако сте Далачен – способен ли сте да се оставите на неизвестните последствия от интуицията си?
  • Ако сте с дефинирана Воля – центрирани ли сте в собственото си сърце или все още се опитвате да пробиете и да се изкачите на следващото ниво в йерархията, някъде извън себе си.
  • Ако имате отворен Г център, отворени ли сте за любов и посока от другите хора или все още търсите обич на грешните места и настоявате всички да следват вашата посока?
За хората в Human Design, краят на декември не е край на годината. Истинската нова година започва на 21.01., когато 41 портал ни отваря към това да се впуснем в неочакваното.

Но за мнозинството хора краят на декември е възприеман за край на годината. Те вярват на датите на календара и знаят много малко за силите, които движат илюзията на майа. Наблюдавайте как много хора захвърлят старата година, мислейки си, че е започнала нова и са разбити в опитите си да осъществяват своите „новогодишни обещания“.

Забележете как опитът им да се придвижат напред в погрешното време, удължава зависимостта им от старите навици. Наблюдавайте нещата такива каквито са. Не е необходимо да се обезкуражавате. Всичко е процес на учене, когато се потопите в магията на Human Design.

Превод от английски: Хюман Дизайн България