Отворен Център на Сърцето – коментар от Ра Уру Ху

Отворен Център на Сърцето – коментар от Ра Уру Ху

Когато погледна отвореността в нечий дизайн, ми става ясно, че недефинираният център на сърцето е това, което създава най-дълбоките дилеми в човечеството като цяло.

Мисля, че влиянието, което той има, варира индивидуално от човек на човек. В крайна сметка отвореността е нещо, което е едновременно дълбоко атрактивно, магично, романтично, всепоглъщащо – всички тези неща и в същото време е чисто обуславяне.

В отвореността го има потенциала чрез осъзнатост да се достигне до огромна доза мъдрост.

Очевидно някой с отворен център на сърцето е тук, за да разбере кое е нужно да се доказва и кое – да се опровергава. Знае кое си заслужава, тук е, за да знае кое си заслужава.

И все пак, когато погледнете дилемата на недефинирания център на сърцето в света като цяло, тя е едно от нещата, които държат здраво неазовия ум толкова силно и толкова дълбоко. Защото това, което той им казва, е нещо, в което са били обуславяни от момента, в който са дошли на този свят. Казва им: „Ти не си достоен“, „Ти не си достатъчно добър“.

Всички тези хора с недефиниран център на сърцето вечно си имат работа с тази тема. „Наистина ли съм адекватен?“, „Добър човек ли съм?“ И винаги се опитват да го докажат. И разбира се, това доказване довежда до пристрастеност към неазовото поведение – да си пристрастен към онова, което всъщност не си.

Да доказваш стойността си означава да правиш неща, които не желаеш да правиш, за хора, за които не искаш да ги правиш, а ги вършиш поради онова огромно напрежение върху самия теб, идващо от този отворен център на сърцето. Онова напрежение, което неазовото ти поведение предава на ума ти, който казва: „Трябва да кажа „Да“,  защото в противен случай няма да ме считат за добър или благоприличен човек или такъв, на когото му пука, и всичко онова, което ще окаже влияние върху усещането ти за ценност.

Целият този въпрос за ценността е като чума в света и води до задълбочаване на неазовото поведение в това безкрайно търсене на вариации на себе си, които си мислим, че можем да открием.

Едно от първите неща, които казвам на човек с отворен център на сърцето, е: „Нямаш какво да доказваш на този свят.“ Нямаш. Ако имате недефиниран център на сърцето, от съществено значение е да разберете, че нямате какво да доказвате.

Всичко опира до това да живееш живота си като себе си, а не до това да влезеш в капаните на този отворен център. Живеем в свят, който се е побъркал в опитите си да се доказва – всички онези човешки същества, вършещи неща, които не са за тях, които не са коректни за тях.

Системата за Дизайн на Човека (Хюман Дизайн) ви дава Стратегия и Авторитет. Дава ви начина, по който да навигирате в света – начин, който няма нищо общо с този, по който вашият ум работи под цялото това напрежение.

Да си с недефиниран център на сърцето е наистина предизвикателство и мисля, че единствено чрез схващането на механиката действително ще сте способни да се освободите от тази болка.

~ Ра Уру Ху

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Копирането на българския превод изцяло или на части е възможно с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната публикация в сайта на Хюман Дизайн България.

Оригиналният текст, публикуван от Jovian Archive, можете да прочетете тук:     https://www.jovianarchive.com/Stories/58/Open_Heart

Сакралната сила

Сакралната сила

Енергия за поддържане на дейността

4 motors

Сакралният център е един от 4-те Мотора в графиката на тялото. Той генерира енергия,  подходяща за поддържане на активност и може да бъде на разположение за дълги периоди на работа.

Сакралният център функционира като генерира енергия, която следва да бъде изразходвана напълно, преди да бъде в състояние да се презареди. Ако зарядът не бъде употребен изцяло в рамките на деня, възстановяването е нарушено. Например, когато човек с Дефиниран Сакрален център не използва енергията си докрай преди да си легне, той среща трудности да заспи и често няма отморяващ сън. Едно от най-важните правила за всеки с Дефиниран Сакрален център е “Не си лягай преди да изхабиш енергията си.

Сакралната сила: Привилегия на Генератораsacral

Сакралният център е дефиниран само при Генераторите. Предназначението на този Тип е свързано с капацитета да гради и поддържа, да създава и работи, инвестирайки енергията си. Сакралът указва за какво е на разположение този човек, с какви занимания е устроен да бъде зает и комуникира това чрез отклика.

Какво представлява „откликът“?

Механизмът, чрез който се разпределя за какво, кога и по какъв начин да бъде използван този енергиен ресурс, е откликът. Той отразява на нивото на тялото как Генераторът отговаря (откликва) на нещата, които му се предлагат.

Откликът може да бъде описан по няколко начина:

Откликът като звук

На първо място откликът се изразява под формата на звук – „мхм“ (да) или „мнм“ (не), който се издава, когато на Генератора бъде зададен въпрос. Тези звуци изникват спонтанно и непосредствено след въпроса. Те могат да приемат формата на хъмкане, мъркане, ръмжене, мрънкане и изразяват неподправено дали Генераторът е на разположение или не за това, за което е попитан.

Откликът като прилив и отлив на енергия

Откликът може да бъде наблюдаван и като усещане в областта около корема, където се помещава Сакралният център. То може да приеме формата на разливаща се топлина, подскачане или приятно свиване, когато сигнализира, че отговорът е положителен. Би могло да се прояви и като неприятно усещане за потъване в стомаха, спазъм или пробождане, когато сигнализира, че няма енергия за това занимание.

Откликът като движение

При много Генератори (особено при някои Манифестиращи Генератори) откликът може директно да ги задвижи и да забележат, че вече са се заели с дейността, която им е предложена, още преди да издадат звук или да доловят усещане в областта около корема. Липсата на движение в тялото на свой ред предава посланието, че откликът е негативен и няма енергия за заниманието.

Какво комуникира откликът?

„На разположение съм за това занимание“

Откликът служи като механизъм, който указва на Генератора за какви дейности е устроен да бъде на разположение. Много хора от този Тип се питат каква е работата, която е най-подходяща за тях и търсят съвет за своята професионална реализация. Най-добрият консултант за тях е техният отклик. Той винаги ще бъде утвърдителен само и единствено за правилната работа или активност. Колкото и примамлива да изглежда една професионална възможност „на хартия“, ако откликът е отрицателен, тя е неподходяща. Положителният отклик се поражда само в отговор на онези предложения и въпроси, които пасват на устройството на човека.

„Ще ми донесе удовлетворение“

Винаги, когато изчакат да откликнат, Генераторите имат прилив на енергия за занимания, които им носят удовлетворение. Тези активности не изискват награда в края на процеса, а обикновено са удовлетворяващи сами по себе си. Те ангажират енергията на Генератора по начин, който е подходящ за качеството й и поради това не предизвикват вътрешна съпротива.

Ако човек се заеме с дейност, на която не е имал отклик или откликът е бил негативен, това води до фрустрация от самото занимание и недоволство от резултата. За Генератора е трудно да напредва и да се усъвършенства в област, в която не е попаднал, следвайки отклика си.

„Ще имам достатъчно енергия“

Когато откликът е слаб или няма отклик, това сигнализира, че наличната енергия е недостатъчна или неподходяща за даденото занимание. Ако Генераторът инициира и предприеме действия, той често се оказва пред повече работа, наситена с повече непредвидени трудности и изискваща повече енергия от очакваното. Борейки се с дискомфорта от занимание, което не му носи удовлетворение и е по-трудно отколкото е изглеждало, Генераторът изпитва натрупваща се фрустрация, която рано или късно го кара да зареже започнатото или да капитулира от отчаяние, че след толкова усилия все още няма резултат.

Сакралният център говори

Сакралният център е „говорният апарат“ на Генератора. Но понеже звуците, с които общува, звучат доста първично, той още в ранна възраст бива заглушен и заменен от речта. За да може човек да се свърже с отклика си, е необходимо да остави настрана думите и да даде предимство на звуците. В началото е по-лесно те да бъдат чути в ситуации, в които става въпрос за задоволяването на базисни нужди. Когато на Генератора се предложи храна, той спонтанно може да издаде звук, който комуникира дали това ястие е подходящо за него или не.

Важно е в началото човек да изгради връзката със Сакрала, наблюдавайки какви звуци, сигнали или физически усещания използва, за да комуникира своето „да/не“.

Единствено положителният отклик – било под формата на „мхм“, като приятно свиване в корема или като задвижване към нещо, дава зелена светлина на Генератора да се впусне в заниманието, за което е попитан. Негативният отклик, характеризиран от неприятни усещания, тежка въздишка и ръмжащи звуци, комуникират липсата на енергия за дадената активност. В някои случаи ще отсъства реакция. Тази ситуация изглежда доста объркваща за ума на Генератора, но всъщност е семпла – щом няма прилив на енергия и положителен отклик, отговорът е „не“.

Откликът е отговор: Генераторът не е устроен да инициира

За да се прояви откликът, е нужен въпрос. Генераторите не са устроени да инициират решения и да предприемат действия, защото по този начин нямат достъп до информацията от Сакрала си дали дадената активност е подходяща за тях. Чакайки да откликнат, Генераторите не разхищават своята енергия в занимания, които няма да им донесат удовлетворение.

Чакането е активен процес на отсяване

В свят, в който инициативата се насърчава и награждава, да чакаш звучи плашещо. Много Генератори изразяват безпокойство как ще се осъществят, ако не бъдат инициативни и не преследват осъществяването на собствените си планове и идеи. Изчакването е процес на пресяване на нещата, в които един Генератор потенциално може да си вложи енергията. Когато предприема действия, той няма възможност да провери чрез отговора на Сакрала дали дейността е подходяща за него. Менталната проекция за това какво би било да си зает с конкретно занимание, често се различава значително от реалното преживяване.

Чакайки да видят какво им се поднася отвън и избирайки според отклика си, Генераторите имат начин да разберат предварително:

    1. дали активността е подходяща за тяхното устройство,
    2. дали ще им донесе удовлетворение
    3. и дали ще имат достатъчно енергия да я изпълнят.

Всеки Генератор е тясно специализиран

Всеки Генератор е тясно специализиран и е на разположение само и единствено за определени видове дейности. Изкушаващо е да мислим, че човек е в състояние да върши каквото пожелае, но генетичната предразположеност ни ограничава до това да имаме специфични заложби. Качеството на енергията, която Сакралният център произвежда, предпоставя за какви занимания е подходящо да се използва тя.

Откликът насочва сакралната сила към подходящите области от занимания 

Често хората питат в какво ги бива, коя е областта, в която могат да се реализират и кои са истинските им таланти. Човекът е твърде сложна система, която е отворена към средата си и е в постоянен обмен с нея. Устроени сме да бъдем уникално проявление на начина, по който нашите характеристики по рождение са се препрели с наученото чрез преживяванията. Никой отвън не би могъл да обхване цялата сложност на едно човешко същество и да опише надлежно качествата му. Именно затова е така важно да бъдем свързани с вътрешната си истина. При Генераторите тя се разкрива чрез Сакралния отклик. Той е механизмът, който насочва към видовете занимания, които могат да бъдат източник на удовлетворение и усещане за осъщественост. Когато един Генератор откликва, той казва „да“ на дейността, която подхожда на качеството на енергията му. Постепенно, поглеждайки назад, той установява кои са заниманията, които се оказва, че му прилягат, защото сякаш винаги има енергия за тях. Но за Генератора не е възможно интелектуално да отгатне или прогнозира с какво ще е доволен да се занимава. Откликът спасява Генератора от лутането в търсене за какво е подходящ и претеглянето на възможните професии.

Да следваш отклика си е грижа за себе си

Когато не забелязва отклика си или не го зачита, Генераторът използва енергията си за дейности, за които не е подходяща и преживява трудностите, които среща, като твърде съсипващи. В хода на такива занимания, неминуемо изпитва фрустрация, а в края на деня – изтощение и недоволство от начина, по който е прекарал времето си. В тези обстоятелства Сакралният център започва да дегенерира, което в ежедневието се проявява като постоянна умора и неудовлетворение. Често Генераторите имат оплакване, че нямат енергия и са силно изненадани да разберат, че носят този могъщ мотор в себе си. С годините работа в неподходяща област, опитвайки се да се приучат да изпълняват изискванията на професията, те бавно са унищожавали собствения си ресурс.

„Не“ на всичко неподходящо

Дори и да срещнете своя дизайн на етап в живота си, когато усещате преумората и напластилото се недоволство, можете да коригирате курса като започнете да се вслушвате в отклика си. Началото на процеса в много случаи е свързано със звучното „не“ на всички онези неща, които не са коректни за вас. Това е необходимо разчистване на пространството, за да може Сакралният център да си отдъхне от нерадостната дейност и да започне своето възстановяване. Може да забележите, че чрез негативния отклик отказвате почти всичко, което ви се предлага и така се освобождавате от неподходящото. Възможно е да мине време преди да усетите първия силен положителен отклик, свързан с работа. В чакането се разкрива кои са дейностите, които бихте вършили, защото за вас са удовлетворяващи сами по себе си. И оттам започва възстановяването и подхранването на Сакралната сила.

Тази статия представлява авторски материал. Копирането й изцяло или на части от нея, както и взаимстването, са позволени само с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната страница в сайта на Хюман Дизайн България, като това трябва да стане в самото начало на статията.

Емоционалната Осъзнатост

Емоционалната Осъзнатост

Нищо в Хюман Дизайн няма по-голямо въздействие от Центъра на Емоционалния Слънчев Сплит. Той е мястото на емоционалната ни природа. Системата на Емоционалния Слънчев Сплит или емоциите са мотор, много могъщ двигател. Моторът на емоционалната система функционира като вълна.

awearness centers

В графиката на тялото има 3 Центъра на Осъзнаване: Център на Далака, Център Аджна и Център на Емоционалния Слънчев Сплит

В графиката на тялото има 3 Центъра на Осъзнаване.

Всеки от Центровете на Осъзнаване има уникална честота. Центърът на Далака, имунната система, функционира в настоящето, спонтанно и екзистенциално. Менталната Осъзнатост, Центърът Аджна, функционира, обхващайки всички времена. Но Слънчевият Сплит функционира като вълна. Според знанието, което ми беше дадено, преди няколко хиляди години в Слънчевия Сплит е започнал процес на мутация, която да го превърне изцяло в Осъзнатост – духовно съзнание. Потенциалът за духовна осъзнатост е залегнал дълбоко под мотора на повърхността на емоционалната система. Едва когато емоционалната система бъде правилно разбрана, ще бъде възможно този дух да започне да се проявява.

Вълната на мотора е вълна на надежда и болка.

Тя се издига до връх на обнадежденост и тогава всичко изглежда чудесно, а след това се спуска до точка на болка и всичко е ужасно. Движи се така нагоре-надолу безспирно.

Ние се движим в пространството и всъщност тази вълна е спирала. За емоционалното същество да се движи винаги от надежда до болка и обратно е безкрайна спирала. Да бъдеш някой с Дефиниран Емоционален Център означава винаги да преживяваш живота от някаква точка в тази вълна.

Ако в графиката на тялото присъства Дефиниран Слънчев Сплит, той автоматично е Вътрешният Авторитет – мястото, от което можеш да взимаш надеждни решения относно всичко. Емоционалният Вътрешен Авторитет се базира на това, че няма истина в настоящето. Той е вълна.

Емоционалният човек се събужда сутрин и се намира във високата точка на вълната, чувства се страхотно, всичко изглежда по-добре. Светлината е чудесна, мебелите, дрехите, кучето, любимият, всичко. Излиза навън с прекрасно чувство. Среща някой, с който се познава в личен или професионален план и поради това, че се чувства толкова добре, е много лесно да поеме ангажимент. С лекота казва „Да, ще направя това“ или „Ще бъда с теб.“ Но още на следващата сутрин, когато се събуди, вълната се е преместила и емоционалният човек вече не е в онова състояние на надежда и вълнение, а вместо това се плъзга по нанадолнището към болката. Тогава си мисли, че всичко това е било ужасна грешка, че не е трябвало въобще да се въвлича и започва да се чуди как да се измъкне.

Няма истина в настоящето. Яснотата за емоционалния човек се базира на изчакването на вълната.

Не бива да се хвърля в нещо от отчаяние в ниската точка или да се впуска от превъзбуда във високата точка. Става въпрос за необходимостта да изчака вълната, а за емоционалните хора това е много трудно.

Хюман Дизайн се занимава с механизмите. Не говорим за контролиране на каквото и да било. Не можете да управлявате емоциите.

Честотата на Емоционалния Слънчев Сплит не функционира нито в настоящето, нито обхваща всички времена, а представлява вълна. Този център излъчва модел на вълна, който преживяваме като цикъл от надежда до болка, от очакване до разочарование, от радост до отчаяние и обратно. Еволюционният етап, на който сме, е свързан с разпознаването на модела на вълната, с приемането и надскачането му. Това поставя основата за появата на духа.

Разбирането на честотата на емоционалния мотор е предпоставка за създаване на емоционална стабилност.

Най-важното познание в нашето време е да бъде разбрана природата на емоционалната система, за да може планетата да намери малко вътрешен покой. Ставайки по-осъзнати за емоционалната вълна, вибрацията на земята би се променила.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е преведен от публикация на Jovian Archive – организацията, притежаваща правата за разпространението на системата за дизайн на човека. Оригиналният текст можете да прочетете тук:

https://www.jovianarchive.com/Stories/11/The_Wave_of_Hope_and_Pain