стратегия и авторитет

Въведение в Хюман Дизайн

1200 630 HD Bulgaria

60 портал: Готов ли съм да пусна преживяното?

1200 630 HD Bulgaria

Слънцето навлезе в 60 портал, Ограничение, Порталът на Приемането, с което достигаме до последния етап в завършека на годишния цикъл. Въпросът, пред който сме изправени, е

Готов ли съм да пусна случилото се и да го оставя зад гърба си?

60 портал е един от пазителите на колелото, които поддържат вечния кръговрат и представлява старото. Той ни приканва да приемем ограничението, че преживяното е отминало и без съжаление, да продължим  към неизвестното.

Поставяйки ни пред завършеността на събитията от годината, той ни насърчава да приемем тяхната финалност. „Каквото беше, беше.“, би казал, ако можеше, подтиквайки ни да пристъпим в новия порядък на следващия цикъл без ненужен багаж. Той обозначава предела, отвъд който започва ново преживяване. Няма нужда да носим със себе си тежестта на историите или тяхната отминала сладост. Достатъчно е да вземем прозренията си и личната си истина.

* Слънцето навлиза в 60 портал в 03:29 ч. на 17.01.2020 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

Заповядайте да посрещнем заедно новия годишен цикъл!

Тази статия представлява авторски материал. Копирането й изцяло или на части от нея, както и взаимстването, са позволени само с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната страница в сайта на Хюман Дизайн България, като това трябва да стане в самото начало на статията.

61 портал: Какво узнах за себе си?

1200 630 HD Bulgaria

Третият етап от периода за равносметка ни кани да обърнем поглед към своята вътрешна истина.

С навлизането на Слънцето в 61 портал, Вътрешната истина, порталът на Мистерията, в 12:57 ч. на 11.01.2020 г., идва време да се съсредоточим върху въпроса:

„Какво узнах за себе си чрез тези преживявания?“

Научени сме да мислим за себе си в термините на колективни концепции, да се представяме с конвенционални понятия и да се описваме с тях дори във вътрешния си диалог. А каква е истината? Всяка една ситуация ни предоставя възможността да узнаем истината за себе си – изживявайки я или заобикаляйки я, бидейки себе си или криейки се в един изфабрикуван аз. Дали сме „силни“, „широко скроени“, „верни“ или „мъдри“ разбираме само в хода на събитията, когато се изправим пред онова, което изпитваме и се вгледаме в начина, по който преживяваме случващото се. Изпитвайки усещанията, присъствайки в ситуациите, чувствайки и наблюдавайки узнаваме каква е истината за нас самите.

Всяко едно преживяване ни дава възможност да разбулим мъничко мистерията на това кои сме всъщност.

 

Нека в този период погледнем назад и видим каква беше нашата история и кои сме ние в нея. Можем да се запитаме:

  • Какво узнах за себе си чрез преживяното?
  • Какъв аспект от мистерията на моята същност ми се разкри в този цикъл?
  • Какво знам за себе си, което не знаех преди?
  • Кой съм аз след всички тези преживявания?

Винаги, когато влизаме в едно преживяване, следвайки Стратегията на Типа си и зачитайки своя Вътрешен Авторитет, то е коректно за нас. Дори и да не е непременно приятно и да крие предизвикателства, които не сме подозирали, то ще бъде именно онова от което се нуждаем, за да разширим полето на опита си и да обогатим осъзнатостта си.

* Слънцето навлиза в 61 портал в 12:57 ч. на 11.01.2020 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

Заповядайте да посрещнем заедно новия годишен цикъл!

Тази статия представлява авторски материал. Копирането й изцяло или на части от нея, както и взаимстването, са позволени само с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната страница в сайта на Хюман Дизайн България, като това трябва да стане в самото начало на статията.

54 портал: Кой е в живота ми?

1200 630 HD Bulgaria

С навлизането на Слънцето в 54 портал, Омъжващата се девица, порталът на Амбицията, пристъпваме към втория етап от периода за равносметка.

„Взаимодействието в ежедневния си социален контекст, но и личните мистични и космически взаимоотношения.“

По време на този период можем да обърнем поглед към хората, които ни придружаваха в тази обиколка, да преразгледаме отношенията си и да претеглим тяхното качество.

  • Кой е в живота ми? Кой беше до мен през изминалия цикъл?
  • Кой подкрепяше амбициите ми?
  • В кои връзки бях разпознат за потенциала ми и подкрепен да го изявя?
  • Кой ме окуражаваше да напредвам?
  • Кои бяха моите съмишленици в начинанията ми през годината?

Този етап ни подтиква да си спомним кои бяха значимите за процеса ни персонажи, но ни припомня и това, че сме в своя процес заради себе си.

Понякога, придавайки на отношенията по-голяма важност, отколкото на самите себе си, забравяме, че връзките са инструмент за нашето развитие. В тях можем да преоткрием себе си чрез другия. Но поставяйки спътника си на първо място, изгубваме потенциала си за себереализация.

Този етап от времето за равносметка ни приканва да претеглим връзките си от гледна точка на това дали ни подкрепят да бъдем по-свързани със себе си и да разширяваме осъзнатостта си за това кои сме.

Не забравяйте, че най-сигурният начин да бъдем обградени от неправилните хора е като ги подбираме с ума си на базата на ментални представи и интелектуално формулирани критерии. Следвайки своята Стратегия и Авторитет, ние се движим по траекторията, в която можем да осъществим своя потенциал и срещаме подходящите спътници в процеса си.

* Слънцето навлиза в 54 портал в 02:27 ч. на 06.01.2020 г.

Използвайте времето за равносметка, следвайки темите на порталите, за да приключите годишния цикъл коректно!

Заповядайте да посрещнем заедно новия годишен цикъл!

Тази статия представлява авторски материал. Копирането й изцяло или на части от нея, както и взаимстването, са позволени само с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната страница в сайта на Хюман Дизайн България, като това трябва да стане в самото начало на статията.

Какво е „Не Аз“?

1200 630 HD Bulgaria

Какво е „Не аз“ според Хюман Дизайн? Нещо лошо? Не. Нещо добро? Не. Просто нещо, което съществува, с което живеем или съжителстваме. То е част от нас.

Терминът „Не аз“ се използва, за да опише онези части от нас, които умът ни погрешно идентифицира като „това съм аз“.

Понякога този термин се интерпретира от някои хора като нещо лошо – те го използват, за да обозначат, че са направили нещо лошо или погрешно. Но лишено от морална оценъчност, това понятие просто посочва факт: „това не съм аз“ или „това не си ти“.

Умът погрешно се идентифицира с не-аза.

Именно той го приема лично и го осъжда като нещо лошо. Истината е, че Азът и Не-азът са слети в едно. Със същата лекота можем да ги назовем „дефиницията“ (истинният аз) и „липсата на дефиниция“ (не-аз).

В действителност, макар и тези две части да не могат да бъдат разделени, истинният аз съдържа както дефиницията, така и липсата на дефиниция, но съжителстващи по здравословен начин.

Те са едно и биват разглеждани като два отделни конструкта само за да може умът ни да разграничава между онова, което сме и онова, което не сме. Целта е, научавайки се да разпознаваме какво сме и какво не сме, да бъдем една здрава цялост, а не разстроена такава.

Единствената причина да съществува понятието „не аз“ (погрешната интерпретация на белите места в дизайна ни) е, за да можем да се отдръпнем и да погледнем обективно, да видим механизма и да забележим, че съществува разлика между дефиницията и липсата на дефиниция.

Чрез нашите житейски преживявания липсата на дефиниция се приема лично и се интерпретира погрешно, като по този начин се изкривява от ума.

Механизъм е термин, който се използва, за да опише как работи нещо – например, че механичната рисунка с факти (графиката на тялото) е планът тук.

Тези факти не са нито добри, нито лоши, те просто са.

Ние хората възприемаме един термин или „не-аза“ като лоши. Умът измерва всичко и го поставя в категории. Аз считам за по-удачно да не се вкопчвам в терминология или да интерпретирам нещата на базата на социалното обуславяне. За мен научаването да не поставяш морални оценки във връзка с термините в Хюман Дизайн изисква разширяване на мисленето и това предизвикателство ми се нрави.

Когато разглеждаме графиката на тялото, виждаме области, които са оцветени и такива, които са бели. Оцветените представляват дефиницията – жизнената сила, която внасяме в света.

Ние влияем или оказваме въздействие чрез своята жизнена сила. Тя изразява есенцията на това кои сме. Когато влезеш в една стая, внасяш в нея жизнената си сила.

Белите полета представят как поемаме другия и средата.

Когато срещна някой, който има дефиниция там, където аз нямам такава, белите ми полета поемат енергийно този човек. Тези бели полета, тези рецептивни пространства, са местата, на които се срещаме и се поздравяваме. Усещането може да е едно или друго, в зависимост от множеството механизми, които сработват при тази среща.

Когато умът ми се опитва да преработи защо се чувствам по един или друг начин, аз започвам да измервам срещата и на базата на това измерване си съставям описателна история – „Беше толкова хубаво да го срещна“ или „Беше неприятно да го срещна“. Някой друг може да срещне същия човек и понеже се свързва с него чрез различни механизми според дизайните им, ще има съвсем различно преживяване.

Липсата на дефиниция като част от нас е била изкривена и интерпретирана погрешно от ума.

Оцеляването е закодирано в нашите гени и умът е много зает с това. Умът събира информацията от всичките ни срещи през годините, категоризира я, разпределя я и се опитва да създаде ментални стратегии за оцеляване. А след това живеем живот, базиран на тези объркани и изкривени ментални стратегии за оцеляване, взимайки едно изкривено ментално решение след друго и така водим живот, който не е за нас – не-азов живот.

Искам да наблегна, че терминът „не-аз“ означава просто „Това не съм аз“.

Неговата функция е да ни помогне да поставим онова, което не сме в перспектива, а не да обвиняваме или да изпитваме срам или вина, чувствайки се зле. Когато разберете кое в дизайна ви не сте вие, можете да имате среща с другия без да си съчинявате ментални истории за нея или да се опитвате да проумеете какво се е случило. Можете да се наслаждавате на различността.

Местата, където нямаме дефиниция, са места, на които ходим на училище и евентуално ставаме мъдри.

Информацията, която поемаме през тези недефинирани бели полета, ни учи. Недефинираното в нас е онова, относно което сме устроени да сме любопитни, но това не сме ние. Ние сме привлечени от това, което не сме. Съвсем естествено е да сме привлечени към различното, защото е интересно. Именно тази различност, за която учим, когато се освободим от изкривяването, ни носи съвсем различно и доста по-ясно виждане за живота.

Стратегията и Авторитетът са инструменти за взимане на решения, които заобикалят или надхвърлят ума.

Когато се предадем на съзнанието на своето тяло, на нашата Стратегия и Авторитет, взимайки решение по решение, можем да съгласуваме живота си наново и да живеем като себе си. В Хюман Дизайн това е пътуване на деобуславяне и пробуждане.

Освобождавайки се от обуславянето, заживяваме живот, който е за нас и поемаме живота такъв, какъвто е през местата, на които не сме дефинирани.

Започваме да живеем холистично, интегрирайки напълно своята дефиниция и здравословната недефинираност, без изкривяване. А това е свобода. Веднъж постигнали това състояние, имаме потенциала за ясно и чисто споделяне на своя „Външен Авторитет“ с другите.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е преведен от публикация на Jovian Archive – организацията, притежаваща правата за разпространението на системата за дизайн на човека. Оригиналният текст можете да прочетете тук: 

https://www.jovianarchive.com/Stories/43/The_Not-Self!_What_is_it

Генераторът и Манифестиращият Генератор – Част 3

1200 630 HD Bulgaria

Генераторът се усъвършенства стъпка по стъпка

Генераторът и Манифестиращият Генератор се различават в начина, по който овладяват нови умения и напредват в областите, в които работят или се развиват. За Генератора е необходимо да изчерпи нивото, на което се намира, преди да премине към следващото. Той е устроен да усвои всички подробности и едва след като почувства, че забуксува, идва време да продължи напред. Периодът, в който един Генератор забележи, че тъпче на едно място и няма накъде да напредва, е предвестник на развитието. Този етап понякога продължава повече, отколкото му се нрави и е изпълнен с фрустрация, понеже Генераторът няма как сам да се прехвърли на следващото ниво. Той трябва да бъде задвижен отвън.

Силата на Генератора е в майсторското овладяване на всеки етап от развитието му. Независимо дали става въпрос за кариерата или личния му живот, той не напредва, ако не изпипа всичко на нивото, на което се намира. Той е същество, усъвършенстващо се стъпка по стъпка.

Манифестиращият Генератор прескача стъпки

На свой ред Манифестиращият Генератор би предпочел да напредва по-бързо и това го подтиква да прескача стъпки в процеса. Той би се прехвърлил на следващото ниво без да е изчерпил предишното и по този начин ще изглежда като че ли се развива със значително по-добро темпо. В работата си Манифестиращият Генератор търси къси пътища и опитва да съкрати процесите като пропуска онова, което му се струва ненужно. Заради това, че е устремен към ефикасност и бърз напредък, понякога той се оказва в неприятна ситуация. Когато установи, че е пропуснал съществен детайл, може да му се наложи да се върне назад и да го поправи или да повтори изпълнението на задачата. Ако учейки е прескочил напред, може да се види принуден да се върне и да усвои пропуснатия материал. И в двата случая у него ще се надигнат гняв и фрустрация заради забавянето.

Силата на Манифестиращия Генератор е ефикасността

Манифестиращият Генератор е устроен да се придвижва бързо, знаейки кои етапи могат да бъдат пропуснати без последствия върху резултата и качеството. Той може да е ефикасен по отношение на процесите, в които е въвлечен и да реализира доста повече за по-кратко време. За целта е съществено да следи отклика на Сакралния си център и да остава свързан с Вътрешния си Авторитет, за да разграничава кои са коректните стъпки, които да следва.

Манифестиращият Генератор в дисонанс със средата си

Дори и Манифестиращият Генератор, който познава своето устройство, е изложен на риска да действа прибързано и да се опитва да изпреварва събитията. Когато набере инерция, той често спира да обръща внимание на отклика на Сакралния център. Препуска от една задача към друга, увлечен от скоростта и забравя да сверява дали това, с което се е захванал, е коректно за него в следващия момент. По този начин той често пропилява енергията си и достига до фрустрация и гняв, че заниманията отнемат повече време или усилия, отколкото му се е щяло да вложи.

Същевременно, ако не е изчакал да откликне, той е пренебрегнал и средата, в която действа и постъпките му не са в синхрон с нея, поради което се натъква на съпротива. Опитвайки се да се държи като Манифестор, настоява нещо да се случи, когато моментът или не е назрял, или не е подходящ, насилва процеса и претоварва отношенията с другите с напористи постъпки. Дилемата на Манифестиращия Генератор произтича от усещането, че може да реализира проектите си по-бързо, а същевременно, за да бъде ефективен и удовлетворен, е необходимо да се съобрази с външните обстоятелства и да им позволи да го насочват кога да действа и кога да изчака.

Активност и почивка

Генераторът и Манифестиращият Генератор се различават и в начина, по който следва да се отнасят към своя ресурс от енергия. За да може да се възстанови от своите занимания и да регенерира пълноценно, един Генератор е необходимо да се изтощи напълно преди да си легне да спи. Тогава той може да се презареди цялостно и да разполага с енергия на следващия ден.

Манифестиращият Генератор не е необходимо да достига до точката на пълно изтощение, за да се озове в леглото. За него е по-подходящо да се отдаде на почивка преди да е изчерпил цялата си енергия и да прекара известно време, изразходвайки последните си сили за по-леки и пасивни занимания.

Манифестиращият Генератор е Генератор

След като се спряхме на основните различия, характеризиращи Манифестиращия Генератор, важно е да си припомним, че приликите са по-съществени от разликите. Еднаквата аура обединява Манифестиращия Генератор и Генератора в един Тип. Поради тази причина, най-важното е да имате предвид, че Стратегията, която го направлява, е „Изчакай да откликнеш“. Тя позволява на Манифестиращия Генератор да се реализира с едно добро темпо, разполагайки със Сакралната си енергия. Следвайки тази Стратегия, той може да намери удовлетворение в заниманията си, да бъде ефикасен и да бъде в съгласие със средата си.

Менталният Прожектор

1200 630 HD Bulgaria

Не обичам да правя такива твърдения, понеже винаги, когато кажа нещо подобно, се намира някой, който да се изживява като мъченик, но все пак:

не е никак лесно да бъдеш Ментален Прожектор.

Имате фиксиран ум, което ще рече, че от гледна точка на механиката на дизайна ви, имате много солидна ментална база. Умът ви е постоянен, действа през цялото време и вие живеете на ментално ниво в обусловения свят, в който умът е всичко. Умът ви може да се съревновава в този свят и така се изгубвате в илюзията на майа.

Нямате вътрешен Авторитет, понеже няма нищо дефинирано под Гърлото и по тази причина няма нищо, на което може да се разчита. 

Това е може би най-трудната от всички конфигурации, понеже когато погледнете Рефлектора той е ок и в това е тяхното великолепие. Те не са като нас, не са слънчеви, а са лунарни и са много различни. Тяхната отвореност не функционира както отвореността при нас, понеже у тях няма фиксираността като контрапункт. Техният Авторитет е техния цикъл. В много отношения Рефлекторите имат най-съвършения Авторитет. Няма усложнения.

Няма го това и онова, което произтича от това да бъдеш не просто Генератор, а Емоционален Генератор и Авторитетът ти да се променя. Просто Стратегията ти е и твой Авторитет.
Противоположно на това, при менталния Прожектор, Стратегията му не може да бъде Авторитет. Това е едно от най-интересните неща относно менталния Прожектор. Отивате при него и го каните да направи нещо. Къде е техният Авторитет?

Те нямат Вътрешен Авторитет.

Винаги съм давал един и същ съвет на менталните Прожектори: не можете да си позволите да влезете в каквото и да било на момента. Трябва да преминете през преживелищен процес, независимо дали това ще отнеме няколко часа или няколко дни.

За Прожекторите Стратегията е свързана с покана, а поканата е нещо значимо.

Не говоря за тривиални покани в момента. Да вземем за пример ситуация, в която имате интимен или бизнес партньор и вие сте ментален Прожектор, поканен сте в това и трябва да вземете решение, което касае друг човек. Единственият начин да намерите някакъв Авторитет, е да взимате проби.

Най-добрият подход е да обсъждате това предложение с различни хора, колкото се може повече пъти, ползвайки дарбата на вашия Външен Авторитет.

Не за да търсите техния съвет и по този начин да им давате власт над себе си. Всъщност, интегрирайки се с различни аури, цялата долна част на превозното средство бива активирана и вие получавате различни усещания относно стойността на онова, за което говорите. И в процеса на това да видите нещата пречупени през определен брой различни аури и същества, с които получавате този вътрешен механизъм, вие можете да достигнете до някакъв вид заключение какво решение да вземете. Съществува дилема за менталния Прожектор, понеже за тях Авторитетът може да е съмнителен и никак не е просто нещо. 


Превод от английски: Хюман Дизайн България
http://www.ihdschool.com/Blogs/3838/Ra_Uru_Hu?page=1

Черното и Червеното

1200 630 HD Bulgaria

Днес искам да разгледаме още нещо базисно в системата за дизайна. То е основно и води до дълбоко философски въпрос. Свързано е с естеството на начина, по който сме устроени като бинарност. Когато разглеждате картата си, виждате, че наистина има много информация в черно и в червено. Тенденцията е да разглеждаме синтеза им – да гледаме графиката на тялото и да виждаме как сме дефинирани, за да разберем своя Тип, Стратегия и Авторитет.

ЧЕРНОТО

Но има нещо много важно за нас. Преди всичко, ние сме бинарност. От едната страна имаме информация за Личността, данните на Личността са в черно. Важно е да припознаете, че тя е онова, до което имате достъп. С други думи, когато разглеждате графиката на тялото и гледате информацията в дясно, всяка една от тези активации, всеки един от тези портали, линии, теми, е нещо, с което можете да се асоциирате, можете да разпознаете, че това сте вие, защото имате съзнателен достъп до него. Вие винаги преживявате онова, което е в черно. Имате способността да го преживявате незабавно. Вие се идентифицирате с черното. Провел съм стотици индивидуални анализа и когато някой седне до мен, първото очевидно нещо е, че човекът, който си мисли, че е, е съставен само от тези аспекти в черно. 

ЧЕРВЕНОТО

Когато разглеждаме информацията от дизайна, която е обозначена в червено, тя е несъзнателна. Имаме много различни видове термини за несъзнаваното. В контекста на системата за дизайна на човека, наричаме „несъзнавано“ онези аспекти на природата ни, генетичният отпечатък, диференциацията, до която нямаме съзнателен достъп. Това е нещо важно. Помислете. Когато погледнете информацията отдясно – черното, си казвате: „Мога да се идентифицирам с това. Това е, което си мисля, че съм.“ И едновременно с това, също толкова количество информация е вложено в лявата колонка, която е в червено и до която нямате съзнателен достъп и за която не мислите, че това сте вие. 

Повечето човешки същества се скитат по земята с приблизително една трета от потенциала, който имат в този живот. Понеже не става въпрос за това, че  половината липсва. Всичко това се синтезира в графиката на тялото и формира ново ниво. А вие се идентифицирате само със съзнателното. Ако погледнете дизайна си, идентифицирайки се със съзнателното, например, ще има ситуации, в които ще имате дефиниран канал, където единият портал идва от дизайна и тогава няма да се идентифицирате с целия канал. Това, което си мислите, че сте, е порталът в черно. Каквото и да се случва чрез този канал, достига го вас като невидима сила, която не разбирате изцяло. „Защо ми се случва това?“

Едно от нещата, които казвам на хората относно природата на дизайна им, е това, че съзрявайки с възрастта, чрез взаимодействията си с другите, започват да забелязват, че другите ги виждат по определен начин и постепенно го приемат. С други думи, ако имате емоционална система, достъпът до която е несъзнаван, тогава вие не се виждате като емоционален човек, понеже не се идентифицирате с нея. Но с годините, преживявайки, че сте много емоционални с другите, започват да забелязвате, че те ви виждат като емоционален човек. И накрая приемате тази своя характеристика като част от себе си, макар и да не се идентифицирате с нея директно. Тя е просто нещо, което се случва.

Процес, в който нямаш избор

Едно от основните неща в системата за дизайна е разбирането, че това е процес, в който нямаш избор. Изключително трудно е за повечето човешки същества да схванат, че нищо от това не е в техните ръце. Знаете, че има много хора по света, които твърдят, че има неща, които можете да поправите в себе си. Е, това е чудесно, сигурен съм, че добре печелят. Но това, което трябва да разберете за вашето несъзнавано, е че няма нищо, което можете да поправите. Фактът, че откривате, че другите ви виждат като емоционален човек, не означава, че добивате съзнателен достъп до емоционалната ви система, нито че можете да се справяте с нея. 

Стратегията компенсира невежеството

Красотата на Стратегията се изразява в това, че компенсира невежеството. И така и трябва да бъде. Колко трудно би било постоянно да се опитваш да осъзнаваш как функционира несъзнаваното ти, когато нямаш достъп до него, когато не можеш, и в този смисъл имаш илюзия, че го контролираш, понеже всъщност не е така. Магията е, че превозното средство е интегрирана система – нашето тяло е интегрирана система. Съзнателното и несъзнателното, Личността и Дизайнът, са интегрирани чрез мощта на монопола да обединява всичко в илюзията за отделеност и така да създава и илюзията за цялостно същество. 

И все пак знаем, че за пасажера на това цяло същество не е възможно да го разбере. Имал съм ученици, които са навлизали все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието и са придобивали проникновено разбиране за собствената си механика. Но това в края на краищата не носи пробуденост. Нито пък носи интелектуалния капацитет да контролираш. Както съм казвал много пъти, знанието не е сила. То е само информация. Когато вземете информацията за вашата Стратегия и я приложите, няма никакво значение дали имате съзнателен достъп до информацията в дизайна. Няма значение, че имате илюзия за това кой си мислите, че сте. Въпреки тези ограничения, вие можете да функционирате правилно, когато следвате Стратегията си, понеже тя говори от името на интегрираното и синтезирано цяло. 

 

Превод от английски: Хюман Дизайн България
Оригиналният текст на статията можете да прочетете тук:

Ra Uru Hu – We are a Binary Consciousness"the advantage that is derived from the revelation of the mechanics that each…

Posted by Jovian Archive on Tuesday, 14 July 2015

 

Какъв е смисълът да познаваш себе си?

1200 630 HD Bulgaria

Онзи ден някой, който не знае нищо за Human Design, ме попита с какво се занимавам. Обясних, че преподавам прекрасна система, която може да покаже на хората кои са и да ги въвлече в процес, чрез който наистина могат да познаят себе си. Тогава тя ме попита: „А какъв е смисълът от това?“ Беше въпрос, който рядко ми задават, но все пак предполагам, че има и много други, които се чудят същото нещо. Ето го и моят отговор. 

Докато растем от бебешкото си съзнание към началото на осъзнаването си за себе си, откриваме, че сме живи същества, които са отделни от света и хората около нас. Преживяваме живота през призмата на това, което ни се случва и как се чувстваме по отношение на него, кой е около нас и как взаимодействаме в неговата компания. Често се опитваме да решим какво искаме да имаме в живота си.

Нашите идеи за това кои сме са доста неясни, базирани на преживяванията ни и на това, което чуваме от другите. Те се базират на обуславянето, получено от другите и от обществото, в което живеем. 

Има много хора в ‘Ню Ейдж’ средите, които ни обещават голямо просветление и лични облаги, ако поемем по техния път и видим живота през техните очи. В търсене на „нов“ живот много хора отиват при тях и харчат трудно изкараните си пари, за да научат неща, които не им пасват, в опит да открият бърз път към рая, който се рекламира. Опитите им да променят живота си остават без резултат. Нищо от това не се запазва в действителност.

Всичко това е хомогенизирана ‘мъдрост’, която не взима предвид нашата истинска диференцирана уникалност.

Подобни учения и преживявания се превръщат в спомени, а не съвсем новият живот продължава да е тежък. 

Това, което обикновено се случва, е че живеем живота като игра на пинбол с мощни сили, които ни запращат от едно преживяване или задънена улица към други. Много пъти се оказваме затънали в житейски модел, превърнал се в навик, отчаяно сме се вкопчили в него, от страх или тревожност, а животът ни в крайна сметка е разочароващ или ограничен. Мечтите ни за интересен живот остават просто мечти, а животът ни се свежда до сценарий, разиграван в главите ни, функционирайки в рамките на материалните отговорности, свързани с поддържането на физическия си живот. Времето минава и често социалният ни кръг се смалява, животът ни става по-ограничен, а енергията ни постепенно става все по-малко, изчерпана в неудовлетворяващи дейности, несъвместими партньорства и разочароваща работа. Разговорите ни с другите се превръщат в клюки и оплаквания или са пълни с банални клишета и фантастични мечти за онова, което би могло да бъде, трябва да бъде, но вероятно никога няма да бъде. И след това умираме. Добре дошли в света на Не-аза. Какъв ужас е това!

Всички ние сме уникални.

Human Design ни показва кои сме като уникален диференциран потенциал, който носим. Това е Наука за Диференциацията и може съвсем точно да дефинира нашия потенциал и наклонности, уменията ни и вродената ни уязвимост.

Когато откриеш кой си устроен да бъдеш, хомогенизираният свят става все по-малко привлекателен. Подтикът да имаш ‘предимство’ пред останалите остава без отговор. Живеенето на живот, съсредоточен върху това да следваш Вътрешния си Авторитет по естествен начин води към живота, който сме тук да живеем. 

Вместо да бъдем несъзнателни топчета, които пружините подхвърлят наляво-надясно, започваме да ставаме съзнателни за съществените стратегии, които наистина ни служат, за да живеем собствения си живот. Това е един процес на бавно пробуждане. Сега някой може да попита „А какъв е смисълът от пробуждането?“ Повечето хора живеят заспали, а животът им бива управляван от влиянието на неутриното и планетарните транзити и други ходещи по земята спящи хора, които ги обуславят с аурите, въпросите и предпочитанията си.

Повечето хора нямат достъп до когницията си и става така, че слепите водят слепи.

Това пречи на нашия собствен уникален поток. Ние го позволяваме, незнаейки кои са истинските ни граници. Всичко, което виждаме, е оцветено от обуславянето от миналото, което сме приели като истина и от изкривеното възприятие, което държим като „наша“ истина сега. 

Следвайки Стратегията си и собствения си Авторитет, нашата собствена познавателна способност започва да функционира.

Започваме да си отваряме очите и да „виждаме“. Всеки от нас е устроен да върви по собствения си път и да вижда онова, което е тук да види. Вместо да живеем като мебел, като декор на заден план, се придвижваме към това да бъдем звездата в собствения си живот.

Превръщаме се в уникален свидетел на разгръщащите се събития, а с изминаването на времето нашето виждане става все по-широко и възприемащо. Животът става интересен и удовлетворяващ. 

Силите, които влияят негативно на живота, стават все по-малко способни да ни повлияват. Аурата ни става все по-цялостна и силна, нашият диференциран живот става нашият живот. Започваме да се отпускаме все повече, знаейки, че сме тук като въплътени свидетели, а не като гигантите от мечтите си със силата да оформяме Майата според нашите предпочитанията.

Като хора с уникален дизайн и уникални модели, започваме да се вливаме в по-големия модел на живота, който ни пасва съвършено. 

В резултат на това, че не знаеш кой си, животът е безсмислен, предвидим и неудовлетворяващ. Като свещ на вятъра, която не топли нищо, бива видяна от много малко хора и дори и да остане дълго, с нереализиран потенциал не се превръща в огън, няма истински живот и остава восъчна фигура, отлята от времето около нея. 

Преди да сме готови да живеем живота си като себе си, трябва да обичаме себе си такива, каквито сме.

Пътят към това да обичаш всяко кътче от себе си и да не погребваш отречените части, лекувайки насинените си аспекти, вдъхвайки нов живот на загиналите цветя на креативността, които никога не е трябвало да бъдат забравяни, отнема време. Пътуваш все по-надълбоко от едно ниво към друго и като резултат виждаш все по-ясно и си в синхрон с диференцираната си честота.

Пробуждането е процес, който се случва като следствие от това да познаваш себе си и да се предадеш на вътрешния си водач – нещо много по-дълбоко от умствените ни фиксации. Това е едно истинско пътешествие в реален живот, който може да позволи на незнанието за това какво следва да съществува като необходима мистерия.

Колкото по-пробуден ставаш, толкова по-пробуден имаш нужда да бъдеш. Осъзнаването расте, дълбочината и мистерията се срещат в ежедневието, което ние самите оживяваме, просто живеейки като себе си.

Откритието да живееш такъв удовлетворяващ живот е смисълът да узнаеш кой си, а светът, който обитаваш, се превръща в обещаната Райска градина, която винаги е била тук.

 

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Ако искате да узнаете повече за своята хюман дизайн карта, изберете сертифициран анализатор тук:
Професионалисти

Генератори и Прожектори – различия в стратегията на чакане

1200 630 HD Bulgaria

Как поканата при Прожекторите се отличава от отклика при Генераторите?

Разликата е в енергията.

Както знаете, Генераторите са енергиен тип, а Прожекторите – не-енергиен. Затова чакането за енергийния тип е доста различно от чакането за не-енергийния тип. Генераторите, с цялата тази натрупана енергия, се оказват доста фрустрирани. През повечето време фрустрацията се появява понеже вече са се опитали да манифестират и вече използват енергията си за погрешното нещо. В момента, в който те спрат да се мъчат да преследват нещо – цел, идея и т.н. – енергията им приема естественото си състояние и вселената започва да се върти около тях по правилен начин. Тогава откликът момент по момент започва да се проявява и с времето, като виждат как животът им процъфтява, те започват да се отпускат. Започват да осъзнават, че животът винаги намира начин да ги подтикне. От този момент животът започва да бъде техен приятел, а не нещо, което постоянно трябва да се опитват да контролират и доминират. 

Прожекторите от друга страна имат различно чакане. Може да си помислите, че понеже Сакралният център не се опитва постоянно да ги кара да действат, за тях чакането е по-лесно. Но това не е така.

Чакането е по-трудно за Прожекторите.

То е по-трудно, защото те не могат незабавно да видят енергията си да работи в отклик. От момента, в който един Прожектор познава своя дизайн, той има много повече за рискуване от който и да било друг. Генераторът си тръгва от анализа и може веднага да започне да експериментира с излизането си от вкъщи – могат да видят, че чакането на такси е по-бързо от това да се опитваш да намериш номер на такси, да го викаш и т.н.

Откликът е незабавен, защото самият живот е инициаторът.

Прожекторите трябва да осъзнаят, че хората са ключът за тях. Поканите почти винаги идват от хора по един или друг начин и винаги имат нюанса на разпознаване. Понеже при Прожекторите няма активиран Сакрален център, те работят с енергията от другите. Затова качеството на тази енергия се превръща в най-важното нещо. Прожекторите не могат да осъществят предназначението си без другите, които да дойдат при тях.

Прожекторите са водачи.

Те трябва да чакат покана, която да е обърната специфично към тях.

Това е рядкост, но ако Прожекторите чакат, тези покани идват. Една правилна покана може да държи един Прожектор зает до края на живота му. 

Предизвикателството за Прожекторите е да спрат онази програма у себе си, която задвижва страха. Това е страхът, че няма да получат по-добра възможност и поради това те правят компромис с някой, който не ги разпознава.

Прожекторите са много добри в това да се самоубеждават да направят компромис и по този начин се продават за жълти стотинки и у тях остава горчивина.

Другата разлика между Стратегиите на Генератора и Прожектора е в това, че Стратегията на Генераторите е завинаги. Те трябва да чакат да откликнат отново и отново до края на живота си. Стратегията на Прожекторите се отнася само за най-важните решения в живота – работа, връзки, къде да пътуват или къде да живеят…

В момента, в който Прожекторът получи покана и му бъде дадена енергия, той вече няма нужда да чака.

Естествено, винаги е най-добре за тях например да бъдат поканени да заговорят, но когато енергията веднъж ги е намерила, те имат достъп до чиста манифестираща сила. Животът на Прожекторите зависи от тези ключови моменти, от тези ключови покани. Те трябва да бъдат безкомпромисни в отклоняването на всеки намек за компромис. 

Превод от английски: Хюман Дизайн България
Този текст е превод на статията на Линда Стоун „Разликата между Генератори и Прожектори в стратегиите на чакане“. Оригиналната статия можете да прочетете тук:

http://humandesignsystem.blogspot.com/2005/07/difference-in-waiting-strategy-between.html