“Обуславянето е навсякъде. Има обуславяне във всичко. Самият живот е продължително проявление на обуславянето. Така че ‘деобуславянето’ е термин, който лесно може да се интерпретира по подвеждащ начин. В основата си деобуславянето е процес на трансформация, по време на който човек се придвижва от живеенето на живота си чрез умствени избори към живеенето му в съответствие с коректността на решенията, които са взети от вътрешния авторитет на собственото му физическо превозно средство. Но какво се случва в този процес и какво точно се трансформира?
Както виждате, предназначението на деобуславянето не може да бъде да елиминира ума от нашата когнитивна архитектура, защото той неизбежно е неразделна част от нея. Истинското предназначение на индивидуалното деобуславяне е да превъзпита собствения си ум и начина, по който го прави, е като позволява на ума да разпознае цялото ненужно изкривяване, което създава със своите хомогенизирани страхове и привързаности. Бавно, но сигурно, когато умът разпознава безполезността на своите постоянни намеси в житейския процес, се научава да се доверява, че капитулирането пред превозното средство е единственият начин да освободи себе си от бремето да взима решения, за което просто не е екипиран.
И все пак, способността да достигнеш до корените на не-азовия ум не е лесна работа, тъй като обуславянията, получени през първите седем години от живота са натрупали безброй пластове хомогенизирани нагласи, които биват подкрепяни с очевидни солидни причини. С други думи, не-азовият ум е напълно въоръжен с причини, които да му позволяват да си обяснява изборите си рационално. А тези причини не са лесни за заобикаляне, защото те често са подкрепени от преживявания на страдание, предизвикани от емоционална травма. Затова умът може да бъде обезоръжен от своите хомогенизирани причини само когато е конфронтиран с преживелищно доказателство.
Това е бавен и продължителен процес, който трябва да докосне всички места, на които сме били наранени и разсеяни от нашата истинска същност и от изначалното предназначение на инкарнацията си. Ние не сме били обусловени само за един ден, това се е случило с бавното темпо на ежедневието през първите и най-важни седем години от живота на всяко човешко същество, когато сме събрали цялата си способност да деконструираме света концептуално чрез проектиращата машина, която представлява човешкият ум.
По време на тази лекция ще използвам примери, за да илюстрирам колко всепроникващ е всъщност не-азовият ум, така че всеки да бъде осъзнат за това какъв е залога в неговия личен процес. Ще покажа как отворените центрове си сътрудничат, за да създават вериги от мисли, които са шаблона на това колко предвидими ще бъдат „нашите“ избори. Ще го направя с такава степен на дълбочина, която ще остави залата без съмнение относно факта, че битката, която водим със себе си чрез собствения си ум е най-важната битка, пред която ще се изправим в този живот.
Не-азовият ум е хомогенизирана глава лук, а начинът, по който откриваме пластовете на този лук може да бъде разчетен чрез отвореността в нашия дизайн, със същата степен на детайлност, с която можем да разчетем една карта на света. Ще разкрия взаимовръзки между центровете, които ще улеснят разпознаването на начина, по който обуславянето се меси в житейските ни преживявания момент по момент. След седем години деобуславяне, през които е имало само причини, подкрепени със страх, изведнъж има диференцирано осъзнаване и мъдростта, която се появява, когато човек си позволи да има перспектива за живота, която не се базира на общи предположения.”