„Има толкова много говорене и толкова малко практика относно ‘деобуславянето’ и какво представлява то в действителност като трансформационен процес, че реших да разгледам точно тази тема и да установя логически фуднамент, който да я направи напълно ясна. Въпреки че това никога не би означавало едно и също нещо за които и да било две човешки същества, защото е изцяло механичен процес, който се базира на ежедневното индивидуално експериментиране със Стратегията и Авторитета, все пак могат да се очертаят някои логични модели, свързани с това какво се очаква като цяло, ако човек се движи в правилната посока.
Тъй като Стратегията и Авторитетът са инструментите на оркестъра, които позволяват на експериментиращите с живеенето на дизайна си да се придвижват през ежедневието си момент по момент, е ясно, че всеки човек ще премине през своя процес на ‘деобуславяне’, в съгласие с динамиката на своя собствен тип дизайн, защото това е единственият начин не-азовото му изкривяване да бъде разпознато и конфронтирано. Чрез разпознаването на това изкривяване в нашия ежедневен живот можем също така да се научим как бавно, но сигурно да се откъснем от онези ментални нагласи, и вместо това да се идентифицираме със силите в нас, които ни носи естественият подпис на нашия собствен тип. Последователността в тази практика ден след ден е онова, което обезоръжава не-азовия ум, като го кани да се предаде на абсолютния принцип на формата.
Само когато умът е напълно освободен от отговорността да движи живота ни напред, личността ни има шанс да съзрява и да развива своя потенциал да бъде външен авторитет. Онези седем години за деобуславяне могат да изглеждат дълъг период само на онези, които не са разбрали фундаменталната истина, която излага това познание.
Тъй като за онези, които винаги са следвали умствените си избори, е трудно да си представят какво може да означава взимането на решения ‘като себе си’, то е и еднакво трудно за повечето дори да си представят степента на плътност, която стои зад начина, по който обуславящите сили оказват влияние върху човешкия ум, включително върху техния. Ще представя базовата картография на не-азовия ум по начин, по който всеки да може да започне да разпознава как е изникнала удивителната плътност на менталното тяло, и как се натрупва на дебели пластове, които могат да бъдат разпознати чрез отвореността, която откриваме в индивидуалния дизайн на всеки.
Ще използвам практически примери, за да разгледам дилемите, които се очаква да се появяват за всеки един от 4-те Типа по време на тяхната трансформация, преминавайки от идентифицирането с разстройването на техния не-азов ум към потенциалното напасване към техния специфичен подпис.“