Отвъд думите: когато излъчването разказва различна история

Преди много години моя клиентка ме покани на обяд. Откликнах положително на възможността без да подозирам, че тази среща ще ми поднесе един безценен урок. Случилото се по време на нея ми показа колко различни могат да бъдат разказът и вътрешната реалност на човека, както и колко често фасадата прикрива една съвсем различна истина.

По време на разговора ни моята клиентка с видимо въодушевление ми разказа за изненадата, която съпругът й наскоро беше подготвил за нея – жест, с който сбъднал нейна дългогодишна мечта. Показваше ми снимки, говореше с ентусиазъм и сякаш полагаше несъзнателни усилия да ме убеди колко щастлива се чувства от случилото се.

Докато я слушах обаче, в мен се случваше нещо съвсем различно. Вместо радост, изпитвах силна и необяснима тъга. Вместо вдъхновение от разказа, усещах тежест. Бях много объркана от силното разминаване между думите, които чувах, и усещането, което достигаше до мен отвъд тях. Исках искрено да се зарадвам за нея, но не можех. Нещо в излъчването й носеше съвсем различен емоционален заряд от този, който тя демонстрираше.

Тръгнах си от срещата потънала в недоумение. Не можех да си обясня случилото се. Както често се случва, когато видимото и невидимото си противоречат, тогава аз поставих под съмнение собствените си възприятия.

Година по-късно объркването ми намери своето обяснение. Клиентката ми се разведе по нейна инициатива. Оказа се, че по време на нашата среща тя е преминавала през най-дълбоката криза в брака си – криза, която вече е водела към неизбежния край на една дългогодишна връзка. Изненадата от съпруга й и демонстрираната радост са били последен опит да бъде заглушено едно много по-дълбоко преживяване – усещането за безнадеждност, загуба и тъга по нещо, което по различни причини вече не е можело да бъде спасено. Тя не сподели това тогава. Разказа ми го година по-късно.

Този случай ме научи на нещо изключително важно. Не винаги е лесно да различим онова, което действително идва от другия човек, от собствените си проекции, интерпретации и лични теми. Във всяко взаимодействие присъстваме не само с възприятието си, но и със собствената си история, която неизбежно оцветява начина, по който виждаме и разбираме света. Именно тази наша интерпретация понякога изкривява начина, по който чуваме, разбираме или недоразбираме другия.

В същото време, ако сме достатъчно наблюдателни, ще забележим, че в ежедневието си често се изправяме пред ситуации, в които усещането за разминаване между казаното и излъчваното от другия е толкова отчетливо, че заслужава внимание. Това не означава автоматично, че знаем истината. Но е важно да подхождаме към собствените си усещания едновременно с доверие и с доза смирение – да ги уважаваме, без автоматично да ги приемаме за истина. Можем да имаме усещания, но не и сигурност, ако не проверим, не зададем въпрос и не оставим пространство за онова, което все още не е изречено.

Тогава не направих нищо. Подложих на съмнение собствените си възприятия, които бяха уловили силен дисонанс. Не зададох нито един въпрос, защото вътрешното ми объркване надделя и не се осмелих да изляза отвъд ролята на слушател. Днес, с опита, който имам, вероятно бих задала няколко внимателни и непринудени въпроса. Не защото си мисля, че знам истината за другия, а защото бих проявила искрено любопитство към онова, което остава неизказано. Днес често ми се случва да вербализирам разликата между думите и излъчваното, въпреки че не всеки е готов да бъде честен – пред себе си и пред друг.

Тази история е ярък пример за силата на невербалната комуникация и за често срещания дисонанс между това, което човек казва, и онова, което реално излъчва. Затова се доверявайте на усещанията си отвъд думите. А когато се съмнявате – питайте, проверявайте. Понякога един искрен въпрос може да бъде полезен не само за вас, но и за човека отсреща. Той може да позволи на другия да чуе себе си отвъд историята, която разказва, или отвъд убеждението, в което се опитва да повярва. Често истината става видима именно в момента, в който зададем неочакван въпрос и наблюдаваме не само отговора, но и енергията зад него.

Разбира се, няма универсална рецепта как да реагираме. Понякога най-подкрепящото действие е просто да останем присъстващи и да позволим на човека да премине през собственото си преживяване. Друг път най-голямата подкрепа може да бъде въпрос или внимателно поднесената обратна връзка. Няма универсална рецепта за това кое е „правилно“. Всичко зависи от конкретния момент, конкретния човек и конкретната ситуация. За мен единствената надеждна опора остава доверието в собствената ни Стратегия и Авторитет – момент по момент, ситуация по ситуация, без предварителни предположения.

Има и още един важен урок в тази история. За да излъчваш радост, не е достатъчно да се усмихваш широко или да се упражняваш в позитивно мислене. Истинската радост не възниква като заместител на болката. Тя се появява тогава, когато си позволиш да почувстваш и приемеш тъгата си, загубите си и непосрещнатите си нужди. Онези части от преживяването, които често се опитваме да прескочим, потиснем или замаскираме.

Думите могат да прикрият много неща. Излъчването – много трудно скрива нещо. Затова и не можем истински да заменим болката с демонстрация на щастие. Можем да изиграем думите, но не и онова, което излъчваме. А именно излъчването носи по-голямата част от информацията в човешкото общуване.

Да бъдеш автентичен означава да признаваш цялото си преживяване – и радостта, и болката, и тъгата, и разочарованието. Без да се опитваш да замениш едното с другото. Само тогава радостта има шанс да се появи по естествен начин – не като демонстрация или стремеж, а като органичен резултат от срещата със собствената истина.

P.S. Настоящата история не е свързана с динамиката между отворен и дефиниран емоционален център, а с човешкото излъчване като холистичен израз на нашето вътрешно състояние.

Петя Мъжлева е директор на Хюман Дизайн България, психолог, преподавател, ментор и професионалист в Системата за Дизайн на Човека с над 16 години практически опит в нейното приложение.

Тази статия представлява авторски материал и е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Копирането, възпроизвеждането, публикуването, разпространяването или използването на части или на цялото съдържание в каквато и да е форма е допустимо единствено при изрично посочване на автора, източника и поставяне на активен линк към оригиналната публикация.