Когато погледна отвореността в нечий дизайн, ми става ясно, че недефинираният център на сърцето е това, което създава най-дълбоките дилеми в човечеството като цяло.

Мисля, че влиянието, което той има, варира индивидуално от човек на човек. В крайна сметка отвореността е нещо, което е едновременно дълбоко атрактивно, магично, романтично, всепоглъщащо – всички тези неща и в същото време е чисто обуславяне.

В отвореността го има потенциала чрез осъзнатост да се достигне до огромна доза мъдрост.

Очевидно някой с отворен център на сърцето е тук, за да разбере кое е нужно да се доказва и кое – да се опровергава. Знае кое си заслужава, тук е, за да знае кое си заслужава.

И все пак, когато погледнете дилемата на недефинирания център на сърцето в света като цяло, тя е едно от нещата, които държат здраво неазовия ум толкова силно и толкова дълбоко. Защото това, което той им казва, е нещо, в което са били обуславяни от момента, в който са дошли на този свят. Казва им: „Ти не си достоен“, „Ти не си достатъчно добър“.

Всички тези хора с недефиниран център на сърцето вечно си имат работа с тази тема. „Наистина ли съм адекватен?“, „Добър човек ли съм?“ И винаги се опитват да го докажат. И разбира се, това доказване довежда до пристрастеност към неазовото поведение – да си пристрастен към онова, което всъщност не си.

Да доказваш стойността си означава да правиш неща, които не желаеш да правиш, за хора, за които не искаш да ги правиш, а ги вършиш поради онова огромно напрежение върху самия теб, идващо от този отворен център на сърцето. Онова напрежение, което неазовото ти поведение предава на ума ти, който казва: „Трябва да кажа „Да“,  защото в противен случай няма да ме считат за добър или благоприличен човек или такъв, на когото му пука, и всичко онова, което ще окаже влияние върху усещането ти за ценност.

Целият този въпрос за ценността е като чума в света и води до задълбочаване на неазовото поведение в това безкрайно търсене на вариации на себе си, които си мислим, че можем да открием.

Едно от първите неща, които казвам на човек с отворен център на сърцето, е: „Нямаш какво да доказваш на този свят.“ Нямаш. Ако имате недефиниран център на сърцето, от съществено значение е да разберете, че нямате какво да доказвате.

Всичко опира до това да живееш живота си като себе си, а не до това да влезеш в капаните на този отворен център. Живеем в свят, който се е побъркал в опитите си да се доказва – всички онези човешки същества, вършещи неща, които не са за тях, които не са коректни за тях.

Системата за Дизайн на Човека (Хюман Дизайн) ви дава Стратегия и Авторитет. Дава ви начина, по който да навигирате в света – начин, който няма нищо общо с този, по който вашият ум работи под цялото това напрежение.

Да си с недефиниран център на сърцето е наистина предизвикателство и мисля, че единствено чрез схващането на механиката действително ще сте способни да се освободите от тази болка.

~ Ра Уру Ху

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Копирането на българския превод изцяло или на части е възможно с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната публикация в сайта на Хюман Дизайн България.

Оригиналният текст, публикуван от Jovian Archive, можете да прочетете тук:     https://www.jovianarchive.com/Stories/58/Open_Heart