Майа (илюзията, в която живеем, бел. прев.) е красива, наситена, прекрасна. Обожавам я, тя е нещо невероятно. Но разберете, аз се движа през нея, просто се придвижвам през нея. И виждам всички изгубени в нея души, уловени в капана й. Уловени в капана на повърхността. Не-азът е толкова жесток, могъщ, коварен, гаден, социален. Той е навсякъде, във всяко същество, във всеки разговор, във всичко, което четеш и виждаш. Всичко. Това е хомогенизираният свят и неговите пипала, плъзнали надълбоко във всички нас – моралните нравоучения, лъжите, фалшивите авторитети, безкрайните фалшиви авторитети. Една планета, на която хората никога нямат правилната мотивация, винаги изживяват фалшивата мотивация, преноса (transference). Човешките същества са изгубени във всичко онова, което е на повърхността. Човек не може да избяга оттам просто защото е умен. Може да научи какво представлява повърхността, какво има под нея и т.н., но не това е начинът, по който може да промени честотата си.
Всички ние представляваме определени честоти. Аз обичам да мисля за себе си като за част от музикално произведение. Така или иначе като музикант разбирам, че всичко, което протича от тялото ми през музикалния инструмент, съм аз. То е моята честота, музиката ми, а аз умея да разпознавам честотите на хората. Проверявам всеки сякаш е песен от някакво музикално течение, макар повечето да са като аматьорски гаражни банди, които никой никога няма да чуе. Имаме един свят, изпълнен с хора, които звучат като котка, чиято опашка е била настъпена. Ужасна честота. Честотите на хората могат да бъдат видени, или поне някои от нас умеят да ги усещат. И човек може да каже кога някой „инструмент“ е фалшив или звучи плоско. А когато насложиш всички тези ненастроени инструменти заедно, се получава една какафония и това е какафонията на цялата планета. И мога да ви кажа, че това е ужасно музикално произведение, не бихте искали да го слушате, ама хич.
А как достигаш до тази коректна честота? Трябва да настроиш инструмента. Обаче умът ти не може да го настрои, умът не умее да пее. Тялото ти е онова, което го настройва. Единствено тялото ти. Когато тялото ти е в съзвучие, всичко е в съзвучие, защото пътникът, пасажерът не свири на инструмента въпреки суетата си. Инструментът свири от само себе си. А инструментът звучи фалшиво единствено когато личността си мисли, че може да седне и да свири на него.
В мига, в който личността си мисли, че тя свири на инструмента, звученето наистина е ужасно. То е като да си на психоактивни вещества, да караш кола и изведнъж да решиш, че трябва да разбереш какво правиш. Това е мигът, в който катастрофираш. Най-добрият вариант е просто да се наслаждаваш на пътуването и да оставиш тялото ти да кара колата. Да не мислиш за шофирането, защото ако започнеш да мислиш, ще умреш. Говоря от собствен опит – не мисли за пътя, просто шофирай.
Това, което ме притеснява за инструментите в реалния свят, е че те са хомогенизирани. Всички пиана са пиана. Но всеки от нас има свой уникален инструмент, с уникална честота – няма друг такъв като него. А всички ние се опитваме да звучим като хомогенизиран хор. Не искаме да чуем собствения си глас, а искаме да бъдем поредната цигулка от милиардите съществуващи. Всичко това звучи кошмарно – не искаме да бъдем себе си.
Именно нашето уникално музикално произведение е онова, което ни разграничава от другите. Трудно е да разграничиш хората в хомогенизираната тълпа. Не е често срещано да чувстват нещо различно. Всеки от нас си има своите специални ноти, всички тези красиви пътища, по които може да се движи, а когато всеки е коректен в своята честота и се съберем заедно… какъв концерт би било това! Каква красота би произлязла от това.
Ние сме социални, стадни същества, тук сме да се свързваме един с друг. Нека създаваме музика, нека се хармонизираме истински, защото всичко е въпрос на честота. Когато човешките същества не са коректни и не са коректни един с друг, няма шанс да чуеш музиката. Всичко фалшивее, а ние сме тези прекрасни музикални инструменти. Ние сме звука на ангелите, това е нашата магия, но какво имаме вместо това? Цялото това изкривяване. Това изкривяване няма да се реши с „аз съм трета линия и….“ – това е задълбаване в детайлите. Познанието Хюман Дизайн може да бъде рафиниращо едва когато първо си се посветил на това да бъдеш себе си. Защото докато не отдадеш живота си на истинския си авторитет, няма как да управляваш живота си. Не можеш да имаш живот, който е твой.
Да се доверяваш на Вътрешния си Авторитет означава да живееш отвъд механизмите за измерване на ума си, означава да влезеш в царството на абсолютното. Например, когато Далакът ми те отхвърля, няма неща като „ако, и, обаче“. Това е абсолютно решение! Това е тялото. Тялото не си прави шеги. То не се заиграва с това или онова, единствено умът го прави. И само в този един единствен миг, в твоя абсолютен авторитет, ти имаш досег до живота си, а когато си там, спираш да се тревожиш какво е твоето предназначение или каквото и да било друго, защото една сутрин се събуждаш и всичко е там, от само себе си. Уловен си в него, имаш възможност да видиш кой си, какъв е твоят филм, защото твоят филм се предполага да е различен от моя. Иначе няма как да сме забавни и вълнуващи един за друг. Не бихме искали да си разказваме един на друг един и същи смотан филм отново и отново. Няма да е много интересно, нито пък ще е тип диалог, който бихме искали да водим един с друг.
Не съществува нищо друго освен уникална истина. Време е уникалната истина да може истински да изрази себе си. Всеки от нас има това право. Потенциално всички ние сме тук, за да бъдем дълбоко значими за другия чрез богатството на ума като Външен Авторитет. Това е възможно, когато умът не е затънал в битовизмите и безсмислиците. Време е да можем да изживеем яснотата от изразяването на чуждия филм и онова, което другият вижда. Да можем да видим пластовете на истинската природа на всеки отделен човек, както и истинското естество на живота на тази планета. Това е невероятна възможност за всички нас. Специалната възможност, която ни се предоставя във времената, в които живеем.
Веднъж щом се превърнеш в единствен авторитет за себе си, никой друг не знае накъде отиваш. Също така никой няма правото да се опита да установи. Просто наблюдаваш и виждаш. За това сме тук – да живеем красотата на собствените си животи, а този процес не свършва само с почитане на Вътрешния ни Авторитет. Има много важни неща в този процес, които човек може да направи за тялото си, а по този начин и за съзнанието си. Това е процес, механичен процес на трансформиране на хомогенизираната овца в уникален вълк…
Аз обичам вълците. Обичам самият аз да съм вълк. И да, обичам да ям овце, не идвайте при мен за подслон, не ми е това работата, не е ничия работа. Бъдете подслон за самите себе си. За това става дума. Когато човек живее на база на своя собствен авторитет, той е като магическа тефлонова броня. Това е същината на твоя авторитет. Той не ти гарантира, че нещо ще е добро или лошо, но не е в това същината. Всеки от нас има различен филм, през който да премине. Всеки от нас има различен кръст, който ще го отведе на различни нива в света.
Някои от нас ще имат възможност да изследват темите за болката и скръбта, други за любовта. Има толкова много неща там и не става дума за това как изглежда киното като сграда, а става дума как ти присъстваш в дадения филм като човешко същество. И стига да функционираш коректно според собствения си авторитет, имаш възможност да видиш красотата на своя процес, независимо от всичко, защото другото не е от значение.
Единственото нещо, което е от значение, е че ти живееш живота си истински. Живееш собствения си живот и изживяваш цялата магия, която той носи. Няма план, няма гаранции, нищо няма, няма утре, има го просто живота и сигурността, която идва от твоя авторитет, сигурността че всичко е ОК, че разполагаш точно с онова, което ти е нужно, за да си тук, че в себе си притежаваш способността да навигираш през всичко, че разполагаш с дарове, с които никога досега не си се свързвал, че притежаваш телесни нива на познание, които да ти подават информация на ниво, което никога не си предполагал, че съществува. В това е същината на познанието Хюман Дизайн.
Авторитетът е инструмент за вземане на решения. Научи се как да взимаш решения като себе си. За това става дума, както и за това че независимо дали си от два месеца в експеримента на Хюман Дизайн или от двадесет години, Авторитетът ти си остава същия. Необходимо е да можеш да пробиеш повърхността, а това е възможно единствено като следваш Вътрешния си Авторитет. Можеш да го направиш единствено като изземеш властта на ума и не му позволяваш да управлява живота ти и да взема решения за теб.
~ Ра Уру Ху
Превод от английски: Хюман Дизайн България
Копирането на българския превод изцяло или на части е възможно с изрично упоменаване на източника, както и поставяне на линк към оригиналната публикация в сайта на Хюман Дизайн България.
Последни коментари