Израстването ми като човек с профил 6/2 не беше никак лесно. Онези първи 28 години бяха особено трудни. Не знаех за дизайна си и се чувствах все по-изгубена. Първата фаза на живота за мен беше „проба и грешка“, което e естеството на 3-тата линия. Представете си да трябва да минавате през темата на 3-тата линия цели 28 години, когато нямате генетичната защита, както ако си я носите в профила. Бях толкова уязвима през тези години и в края им се чувствах много крехка. Не знаех Стратегията си. Не знаех кой е Вътрешният ми Авторитет. Не знаех къде бях отворена. Когато достигнах 26-годишна възраст, бях емоционално и ментално нестабилна. Моят емоционален център и центърът Аджна са отворени и всички тези години аз бях поемала и усилвала емоциите и мислите на другите, мислейки си, че са мои. Отгоре на това в тази първа фаза на живота, с процес като на 3-тата линия, правех грешка след грешка. Като човек с отворен Сърдечен център, който се опитваше да докаже стойността си, да правя толкова много грешки беше истински обезпокояващо.
Нямах никаква сигурност, нямах нищо, за което да се хвана и задържа. Израствайки като жена в италианско семейство през 50-те години на миналия век, в мен беше поставено огромно ударение върху това да намеря правилния мъж, да се установя и да се омъжа. Но дори по-дълбоко от това обуславяне беше вътрешният ми процес като същество с 6-та линия в профила.
Всяка линия на профила има своя стратегия за свързване. Стратегията за свързване на 6-тата линия е „сродна душа или не“.
Тя се базира на 59-ти портал, който е портал на сексуалността и на неговата способност да разчупва бариерите, за да постигне един по-велик съюз. Това е генетична роля, която е установена в биохимията ни. Търсех сродната си душа откакто се помнех. Опустошението от първите 28 години ми се отрази психологически. Дори не можете да си представите процесът на проба и грешка, през който преминах с мъжете през тези първи 28 години, защото всъщност в този период го преживявах с темата на 3-тата линия – „създадени и прекъснати връзки“. Това само усили объркването и несигурността ми. За първи път се разведох още преди да навърша 23.
Заради този генетичен императив да намеря сродната душа, започнах да излизам с момчета още докато бях в основното училище. Бях доста сериозна към тях разбира се, за мен всеки от тях беше „Той“ – сродната душа, която търсех. С усмивка гледам назад към това, което бях тогава – толкова млада и толкова сериозна. Смешно ми е като си помисля за Пасажера на задната седалка, който търси сродната си душа. Но тогава никак не ми беше смешно.
А бях във фазата на процес на проба и грешка и като добавим, че не живеех като Генератор и не взимах решения на база на Вътрешния си Авторитет, това си беше рецепта за бедствие. Наистина беше такова.
Друга ключова дума за 59.6 и оттам за 6-тата линия е Мечтателят.
О, наистина се свързвам с това. Спомням си, че си мечтаех за сродната душа още откакто бях на 5, въпреки че не мислех за нея като такава. Тогава тъкмо се сдобихме с телевизор и уестърнските филми бяха много популярни. Моите мечтания се базираха на мъжете от тези шоу програми. Имам също така 41-ви портал, активиран от Слънцето на Личността ми, а това е портал на фантазирането. Така че аз мечтаех и си фантазирах за перфектната връзка като за последната връзка. И няма значение на колко години бях – и на 5 и на 50 това е генетичен императив. Но никога не казах на никого нито дума за това – нито като дете нито като възрастна.
В края на първата фаза от 28 години знаех, че животът ми не работи. Всъщност заминах за Индия една седмица след 28-мия си рожден ден, откъсвайки се далеч от живота такъв, какъвто го познавах дотогава. За нещастие обаче все още нямах никаква идея коя съм в действителност и как да присъствам в живота си. Просто продължих да си мечтая за това да намеря сродната си душа. Умът ми беше „сигурен“, че ако я открия, то най-накрая ще се почувствам сигурна в живота си. Но фазата на качването на покрива не ми помогна много – отдалечавах се все повече от живота, който бях имала дотогава. Мислех си, че само медитацията е допринесла за това да стана обективна, но сега знам, че това е била темата ми през втората фаза от живота на покрива. Дистанцирах се много повече от всичко и станах по-обективна.
Срещнах Системата за Дизайн на Човека, когато бях в средата на 40-те и започнах да живея спрямо Стратегията си да изчаквам да откликна. Започнах да взимам решения, базирани на Вътрешния си Авторитет, на сакралните си звуци. Целият ми живот се обърна с главата надолу – и отвътре, и отвън.
Бях доста крайна в експеримента си. Не знам защо. Знам, че за мен беше въпрос на живот и смърт. В началото вместо това да ме караше да се чувствам сигурна и стабилна, всъщност беше като взривяване на целия ми живот с пръчка динамит. Но когато пепелта слегна и дните и седмиците станаха месеци и години, в мен започна да расте една вътрешна сила. За първи път в живота си имах силна основа, на която да стъпя. Беше усещане за вътрешна сила, което не бях преживявала никога преди. С четири отворени центъра, три от които умът, емоциите и егото, за мен нямаше как да има вътрешна сила без Стратегията и Авторитета ми.
Спрях да търся сродната си душа едва след като завърших първите си 7 години експеримент и преминах през Хироновия възврат. Бях слязла от покрива и бях вътре в себе си. Беше истинско чудо! Дори преди да сляза от покрива, вече бях започнала да изживявам съвършенството на живота такъв, какъвто беше. Бях престанала да копнея за това и онова или нещо да се промени, за да се чувствам по-добре със себе си и живота си. Но след като преминах 50-те всичко наистина се промени.
Единственият начин, по който достигнах дотам, беше чрез Стратегията и Авторитета ми.
Да, изглежда като ужасно ограничение да изчакваш нещо да дойде към теб и тогава да откликваш или не. Изглеждаше като че нищо не би могло да се случи и че никога няма да имам „любовта на живота си“. Но иронията беше, че живеейки живота си в съответствие със Стратегията и взимайки решения чрез Вътрешния си Авторитет, аз наистина се запознах със себе си за първи път.
За първи път Пасажерът ми беше истински релаксиран в превозното си средство. За първи път се почувствах сигурна.
Имах котва, която да ме задържа, и тя беше вътре в самата мен.
Стратегията и Авторитетът позволиха на двата аспекта от мен – на съзнаваното и несъзнаваното, на личността и дизайна, на пасажерът и превозното средство, да се отпуснат в коректната връзка помежду си. Нямаше повече борба, нямаше повече опити за контрол, нямаше повече копнежи за нещо повече. Стратегията е онова, което позволи на Пасажера ми да се предаде на превозното си средство – Формата. Тя позволи на моята Личност и на моя Дизайн да заживеят в дълбока хармония. Личността е Ян, а Дизайнът е Ин. Вече не търся стабилност отвън. Равновесието съществува в самата мен и е изразено по съвършен начин чрез вечния символ на връзката Ин/Ян.
Вече не търся сродната си душа. Намерих я.
Сродната ми душа е вътре в мен.
Това е най-дълбокият съюз, който може да съществува само между Личността и Дизайна. Когато намериш това, наистина нищо друго няма значение. Оцелях след хаоса на първите 28 години. Оцелях и слизайки от покрива – уязвимо време за всички същества с 6-та линия. Имам своите съмнения, че нямаше да съм жива, ако не бяха Стратегията и Авторитета ми.
Да живея тази финална фаза като себе си е толкова далеч отвъд всички мечти, които някога съм имала. На 62 годишна възраст, след като прекарах първите 50 години от живота си в търсене на сродната душа, е истинска радост да открия, че сродната душа, която съм търсела, е вътре в мен!
Превод от английски: Хюман Дизайн България
Recent Comments