През 1992 г., когато за пръв път започнах да преподавам Хюман Дизайн професионално, доста преди да бъдат развити всички тези синтетични инструменти, които бяха разработени през годините, за да може анализът да стане нещо лесно за правене и схващане, аз започнах с най-простия възможен конструкт, който имах и ми бе даден в моето преживяване. Той си имаше име. Това беше нещо, но което обучавах всеки, който искаше да отиде отвъд това да получи разчитане на картата си.
Наричаше се Кръстът на Живота.
Важно е да не го бъркате с кръста на инкарнацията.
Беше просто термин, който беше директно свързан с начина, по който бях инструктиран да виждам как оперира самият живот и да започна да разбирам в дълбочина какво е да бъдеш в една двойствена среда, да бъдеш двойствено превозно средство, да бъдеш в живот, който е доминиран от двойствени конструкции на Майа за „това“ и „онова“.
Има няколко неща, които са интересни. Първото, за което ми се иска да помислите, е това, че този кръст се основава на един вид вертикала и хоризонтала.
Ако бинарността Слънце/Земя е директно свързана с нашата западна традиция, то бинарността Северен/Южен възел е директно свързана с източната традиция.
И имаме този класически пример в Кръста на Живота за пресичането на тези две теми.
В източната традиция Южният и Северният възел имат множество имена – Главата на Дракона (Северният възел), Опашката на Дракона (Южният възел), но също така е любопитно, особено по отношение на моето име – те се наричат Раху и Кету. Рахе е Северният възел, а Кету е Южният възел. Още повече този Кету е мъртъв, а Раху е жив. През смъртта към живота, към смъртта през живота. С други думи това е непрекъснатостта, движението на процеса на инкарниране. И дори не толкова на процеса на инкарниране, колкото на процеса на самата инкарнация – процеса на живота. И в смисъла на този процес на живота и начина, по който го разглеждаме от аналитична гледна точка – животът е изгубен в онова, което наричаме характеристики и целта е да надскочим тези характеристики и да открием истинската си роля.
Характеристиките са домейнът на картата –
когато разглеждате дизайна си, виждате своите характеристики.
И единственият начин, по който можете да надскочите картата и да се приближите към своята мисия (purpose) правилно, е като се справите с тези характеристики.
Цялата идея на Хюман Дизайн е, че ние преподаваме Стратегия и Авторитет, за да може човек да схване могъществото на характеристиките в живота си и да може да ги надскочи, като действа правилно със себе си. Наградата за това, че си надскочил характеристиките си, е че откриваш ролята си.
Една от любимите ми аналогии или метафори е идеята за филм. Ако разглеждате характеристиките, това, което виждате, са онези същества, които са в кадър, но нямат никаква роля. Те са просто характеристики. Може да се шумни или бавни, такива или онакива, може да имат характеристики, но те нямат роля. Те са онези персонажи, които никога не казват нищо в една сцена, просто фигурират на заден план. Но в момента, в който имаме някой, който е нещо повече от характеристики, т.е. дадена му е роля – само когато имаш роля, мисията е възможна.
Възлите на Луната са фонът. Те поставят сцената.
Не само поставят сцената в смисъла на това, че поставят декора, но те също така предоставят и силите, които ще населяват този декор. Те предоставят характеристиките на задния план, силите, които ще срещнете в тази среда във вашия процес. Да разберете истински възлите си, означава да разпознаете света, с който сте създадени да си имате работа, средата, в която сте създадени да бъдете и какви хора е замислено да са част от фона на живота ви – какви сили ще бъдат там, за да ви предоставят възможно най-правилните връзки и взаимодействия, правилното образование и т.н., понеже те принадлежат във вашата среда.
Помислете какво означава да имате възможност да осъществите мисията си. Но потенциалът, за да осъществите мисията си, трябва да бъде разглеждан в контекста на фона.
Понеже в този фон и в тази среда трябва да бъде изпълнена мисията.
И като разглеждате възлите, ще видите, че потенциалът на всеки да осъществи мисията си, е директно свързан със средата, в която да осъществи тази мисия. Това е Кръстът на Живота. Няма как да осъществите потенциала на едното без за осъществите потенциала на другото, понеже те са дълбоко свързани помежду си.
В началото, когато започнах своя процес, съществуваше дълбокото разбиране на този Кръст – разбирането, че това е скелетът на живота на всеки един. Веднага можеш да видиш основната същина на онова, което са тук да изживеят като мисия. Можеш да видиш тази мисия в техния Инкарнационен кръст, в техния Профил, можеш да видиш потенциала на това в смисъла на консистентност или липсата й, в начина по който функционира този Кръст в динамиката на характеристиките на картата.
И още повече, разбирайки възлите, разбирайки сцената, която е поставена, сцената, на която тази мисия може да бъде изпълнена, веднага можеш да доловиш същността на това за какво е замислено да бъде този живот и кой е замислено да бъде в него.
Вертикалата на този кръст е бинарността на Слънцето и Земята, полярността на Слънцето и Земята. Ако разгледате всички изчисления в картата, ще забележите, че има само две от тях, които автоматично се повтарят и са противоположни едно на друго. С други думи Слънцето и Земята са винаги противоположни едни на други в колелото и Северният и Южният възел са напълно противоположни един на друг в колелото. Те имат уникална, много специална връзка помежду си.
Всъщност начинът, по който възлите се изчисляват – те представляват екстремни точки в орбитата на Луната спрямо орбитата на Земята около Слънцето. Пресечните точки между тези две линии на геометрията водят до това да съществуват тези Южен и Северен възел и да можем да ги изчисляваме. Съществува дълбока свързаност между тези две бинарности.
И в контекста на моята метафора, Слънцето и Земята представляват вертикалната бинарност, вертикалната ос на този Кръст на Живота. Това, което прави Слънцето и Земята толкова значими, е че Слънцето представлява 70% от нашето програмиране. 7% от наситеността на неутриновия океан, в който живеем, е генериран милисекунда след милисекунда като продукт от синтеза, който се получава от Слънцето. 70% от нашето програмиране, 70% от това, което сме, самата същина на онова, което наричаме „мисия“ (purpose), се корени директно в това програмиране на Слънцето към неговото огледало, неговата опозиция – Земята.
Пресичайки тази линия на геометрията, пресичайки този вертикален поток на съзнанието, е хоризонталното движение на Възлите – Северният възел и Южния възел.
Има нещо много важно тук. Това са истинските бинарности в смисъла на това, че са много различни една от друга.
- Слънцето и Земята са физически обекти, напълно противоположни един на друг, а Южният и Северният възел не са физически обекти, те са позиции, които са напълно противоположни една на друга.
- Слънцето и Земята се движат обратно на часовниковата стрелка по колелото и в това движение представят екзистенциалното импринтиране на живота, момент по момент в настоящето.
- Възлите като позиции-опозиции се движат по часовниковата стрелка на колелото.
Само възлите са тези, които имат директна връзка с прецесията на изравняването (на оста на Земята) и по този начин са свързани с големите (глобални) цикли. В хинду-браманската традиция възлите в самата си природа са изключително различни от останалите обекти. И тук имаме тази основна структура – Кръстът на Живота. 70% от програмирането през Слънцето и Земята и в това – ролята – и едновременно имаме и тази хоризонтална посока от Южния възел към Северния възел, която носи потенциала за средата или сцената, която е поставена за нашия живот.
Превод от английски: Хюман Дизайн България
Този текст е транскрибиран от аудио на Ра Уру Ху, което можете да чуете в оригинал тук:
http://www.jovianarchive.com/Media_Libra…/…/Nodal_Polarities
Последни коментари