Един от основните аспекти и една от най-необикновените мистерии в Хюман Дизайн е Магнитният Монопол. В рамките на Хюман Дизайн, неутриното и Магнитният Монопол ни позволяват надеждно да разглеждаме как функционира светът и ние самите.

В системата за дизайн на човека имаме една основна дуалистична концепция за вселената или – както я наричаме в хюман дизайн – „биверсум“ („biverse“, двоинствена вселена, за разлика от „universe”). Дуалността се състои от онова, което наричаме Относителност, разбиране за измеренията на света, установено от Айнщайн, и от друга страна – квантовата механика. Така имаме два много различни начина за наблюдение и опити за верифициране как функционира вселената. Но все още не съществува мост между тези две области.

За да може да се опише как е устроена вселената, е необходима обединяваща теория, която да интегрира тези два аспекта. Казусът датира още от самото начало на вселената и големия взрив. Знаем, че от единността се е породила основна бинарност във физиката на частиците – лептони и кваркове. Какво държи вселената цялостна е все още мистерия. Наричат търсенето на тази обединяваща сила „светия граал във физиката“.

Какво представлява обединяващата сила? Какво поддържа нещата заедно? От гледната точка на Хюман Дизайн, това е Магнитният Монопол. Той поддържа илюзията на нашия живот  цялостна и създава конструкта, с който работим – динамиката на хюман дизайн мандалата и всичко свързано с нея.

* Още преди десетилетия физиците са формулирали хипотеза за съществуването на Магнитния Монопол. Открития от 2008г. и после от 2010г. са били последвани от проучвания през 2013г., когато учени от LCN представят доказателства за наблюдението на Магнитни Монополи в специален вид материал, наречен „spin ice”.

Магнитният Монопол е ключов елемент в разбирането на Хюман Дизайн.

Съществува дълбока връзка между Кристала на Дизайна и Магнитния Монопол. В Хюман Дизайн наричаме Монопола „Шофьорът“, а Кристалът на Дизайна – „Превозното средство“. По същество, Шофьорът и Превозното средство представляват самия живот. Магнитният Монопол и Кристалът на Дизайна имат такава силна свързаност, защото Магнитният Монопол буквално е вграден в Кристала на Дизайна.

Преди инкарнацията Кристалът на Дизайна и Магнитният Монопол са обединени в едно. Същото се случва и в момента на умиране – те се обединяват отново. Биологичната смърт бива сигнализирана от Кристала на Дизайна, който поема през централните канали 43/23 и 1/8 към центъра Г, напасвайки се и свързвайки се отново с Магнитния Монопол и след това продължават заедно, напускайки на тялото.

Личността не управлява нещата

Връзката между Кристала на Дизайна и Магнитния Монопол създава трудност за Кристала на Личността. Той счита, че управлява живота и че той е Шофьорът. Също смята, че притежава Превозното средство и може да прави с него каквото си иска. А всъщност, Кристалът на Личността единствено има капацитета да гледа през прозореца и да наблюдава.

Кристалът на Личността влиза в тялото около 88 дни преди раждането, което е на 88 градуса от Слънцето. Именно тази холистична комбинация на Кристала на Личността, Кристала на Дизайна и Магнтния Монопол в едно тяло ни дава нашата човешка природа.

Когато разглеждаме Магнитния Монопол, разбираме, че той е отвъд Кристала на Личността и сам по себе си е инструментът, създаващ потенциала за цялата драма.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е преведен от публикация на Jovian Archive – организацията, притежаваща правата за разпространението на системата за дизайн на човека. Оригиналният текст можете да прочетете тук: 

https://www.jovianarchive.com/Stories/65/The_Magnetic_Monopole 

Магнитният Монопол стои в гръдната кост. Той се намира в центъра Г в картата на тялото. И точно графиката на тялото е полето, в което се интегрират двете колелета (на Дизайна и на Личността, б.пр.) и само чрез нея можем да започнем процеса на анализ.

Само когато Личността и Дизайна са синтезирани заедно в контекста на графиката на тялото, можем да видим пълния диференциран дизайн.

Това е работата на Магнитния Монопол.

Важното относно Магнитния Монопол – този магнит, който само притегля, но никога не отблъсква – е че той има две функции. Първата е очевидна.

Той задържа обединени Личността и Дизайна и по този начин създава илюзията за единността, която сме самите ние.

Но едновременно с това има и втора отговорност и тя е буквално да ни свързва с линията на нашата геометрия. С други думи, привлечен е към специфична геометрична фрактална линия и ни придвижва по нея.

Монополът е нашият Шофьор.

Той е Шофьорът, а не Превозното средство. Превозното средство не е Шофьорът, още по-малко пък е Пасажерът. Шофьорът е този, който държи всичко заедно в това движение в пространството и цялата илюзия на живота е сглобена от магията на Магнитния Монопол.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е транскрибиран от аудио „The Magnetic Monopole“ на Ра Уру Ху. Оригиналното аудио можете да чуете тук: 

http://www.jovianarchive.com/Media_Library/Audios/4/The_Vehicle

В началото, когато започнах да правя публични представяния на системата за дизайна на човека през 1992 г., правех въвеждащи лекции и те бяха доста сложни. Започвах с Големия Взрив и с основите на физиката, с кварковете и лептоните и връзката на неутриното с атома и т.н. И една от любимите ми илюстрации по това време беше тази на превозното средство.

За да разберем какво представлява животът ни, ние не можем да си позволим да се идентифицираме само с Пасажера.

Ние имаме Кристал на Дизайна и това е самото превозно средство.

И нямаме никакъв контрол над това. Пасажерът няма никакъв контрол над това какво е превозното средство, какъв модел е, от какво гориво има нужда, къде и как ще бъде, какво ще прави или в какво ще се превърне.

Пасажерът няма избор.

Той няма избор накъде ще се движи превозното средство. Превозното средство не се управлява само себе си – то е просто превозно средство.

Шофьорът, Магнитният Монопол, е този, който го придвижва по линията на неговата геометрия.

Без значение какво може да му се ще на превозното средство или какво желае пасажерът, Шофьорът ще шофира, накъдето шофира и нищо няма да промени това.

Това е като хубав имидж на една лимузина: едно прекрасно превозно средство, отпред седи шофьорът с шапчица, готов да ви отведе на пътуването на живота ви. И като пасажер, всичко, което правите, е да седнете на задната седалка. Нищо повече. Просто седите там, на задната седалка. Нито повече, нито по-малко. И всъщност, няма нищо, за което да се тревожите и за което да сте загрижени.

Не можете да направите нищо за това какво е превозното средство, не можете да кажете на Шофьора накъде да кара или да не кара, кога да спре или да тръгне.

Всъщност няма нищо, което да можете да направите, освен да седите на задната седалка и да гледате през прозореца. И именно това е целта. Пасажерът е тук, за да прави точно това – да седи и да гледа през прозореца. Да гледа филма. Красиво е. И ще забележите нещо изключително:

Вашето превозно средство е точно такова, каквото трябва да бъде, а Шофьорът ви знае точно къде да ви отведе.

Превод от английски: Хюман Дизайн България

Този текст е транскрибиран от аудио „Looking out the Window“ на Ра Уру Ху. Оригиналното аудио можете да чуете тук: 

http://www.jovianarchive.com/Media_Library/Audios/4/The_Vehicle